Тя никога не се е учила на ноти, но владее уникален музикален код, който прочу българския фолклор в цял свят. Тя е последната жива бистришка баба от оригиналната група, създадена през 30-те години. Нейното има е Дана Овнарска.
Въпреки че вече се задъхва, щом подхване песен, в очите ѝ пламва искра. Тази година бистришката баба навърши 94 години. Започва да пее от малко момиче.
„С моите лели, със сестра ми си пеехме в читалището. И сестра ми вика: „Ти идваш да правим група“. И направихме група от осем жени – мои лели и сестра ми. Тя най-голямата, пък аз съм най-малката в групата“, разказва Дана Овнарска.
След бомбардировките над София тя спира образованието си, а в музикално училище така и не я записват – семейството гледа 7 деца и специално внимание не се полага на никого. Но пък жените в Бистрица са били самоуки. И песента ги е следвала навсякъде: „От нивата, от седенките, от мама, от лелите. Аз каквото чуя, всичко го приемам. Щом седнехме да починем, веднага песента върви„.
Музиката я отвежда в различни краища на света. Бистришките баби изнасят концерти в редица държави и получават множество награди. А първото нещо, което слагат в куфара преди да тръгнат е носията.
Доказано е, че начинът, по който пеят бистришките жени е древен и не може да бъде описан в ноти. Предава се от майки на дъщери. Австрийският музиковед д-р Жералд-Флориан Меснер го определя като връзка между земята и космоса.
„Сякаш се отваря прозорец към някаква праисторическа и още по-висока, но не изследвана музикална култура“, казва той.
Носител на този древен музикален код е баба Дана.
„Хора като нея са последните от една умираща култура, ама наистина вече изчезваща. Това е нещо много старо, много древно – стотици хиляди години преди нас. Слава Богу е съхранено до наши дни и всъщност нашето признание, нашата задача е да го съхраним да го има и в бъдеще, а не да си отиде с баба Данче и с хора като нея“, разказва Анелия Овнарска, етнолог и „бистришка внучка“.
