Следва една история за децата на войната. Тя е преживяла ужаса на Втората световна война и сега е свидетел на руската инвазия в нейната страна. Валентина Драгулева преподава украинска филология в Софийския университет.

Три снимки от войната на дете, пронизани от писъците по полетата край село Раздори, Днепропетровск област, Украйна. Валентина Драгулева преди 74 години, пред кожените корици на албума, разказващ за смисъла и болката, от черно-бяло в цветно време.

„Това е война. Майка ми тича през градината, защото казаха, че в съседното село няма да бомбардират и всички от нашето село тичат там, и си спомням как влязохме в нашето село, скрихме се под леглата, защото тогава дюшеци бяха пухени, а всички знаехме, че куршум през пух не минава и затова се криехме под леглата”, спомня си Валентина. „Баща ми загина. Майка ми остана с две деца и получи инсулт”, казва тя.

След глада и разрухата, за Валентина любовта към украинският език и литература я отвеждат в института по педагогика, една среща там я влюбва в България завинаги. „1955 година ни поканиха на новогодишен бал, а те също поканиха и българските студенти, които следваха там и на този бал моят мъж ме покани на валс и така се запознахме“, казва Валентина.

Дъждовната гара от 3 септември 1958 година посреща дипломираната вече преподавателка и нейния мъж, а Украйна ги изпраща все още разрушена от ударите на Голямата война. С Драгулевия род идва и първото истинско семейство.

За войната с Русия сега казва, че е същото като с германците. На всички деца, които бягат от войната, казва, че всичко ще бъде наред.

„Чух една фраза от един известен украински актьор. Той казва каквото и да е, ние трябва да мислим позитивно, да се надяваме на хубавото и ще вярваме, че всичко ще мине и Украйна ще се възстанови, той така каза, обръщайте се към хумора и не позволявайте на лоши мисли да ви влизат в главата“, разказва Драгулева.

От 25 години пани Валя, както я наричат нейните студенти, създава една малка Украйна в часовете към института по “Славянска филология” на Софийския университет. Днес нейните студенти са от малцината, които умело прескачат езиковата бариера между българи и украинските бежанци.

„Тези деца, вече 25 години…..01.05.34 идват напълно начинаещи, нищо незнаещи. Искам просто с гордост да кажа, че случайно попадайки тук, те после стават истински украинци, те боледуват, обичат, харесват, искат да отидат. Ние преподавателите съумяхме да вселим отношение към този език, тази страна“, казва Драгулева.

Повече вижте във видеото.