Откриването и изработването на ваксина срещу COVID-19 създава напрежение между световните гиганти във фармацевтичната промишленост. Създава и надпревара между Европа, Съединените щати и Китай.
След липсата на координация в началото на епидемията, днес Европа се опитва да създаде обща рамка за страните членки, да гарантира равен достъп до бъдеща ваксина на гражданите им и да предотврати вътрешна конкуренция на нейна територия.
В битката с времето, Европа е принудена да поема и рискове и да инвестира в проекти за ваксина, без да е сигурна в крайния резултат.
В Института „Пастьор“ в Париж са били открити някои от животоспасяващите ваксини в съвременната медицина. Там и в този момент се работи по няколко проекта за ваксина срещу COVID-19.
Тази седмица стана ясно, че докато десетки научни екипи по света се състезават в откриването на спасението от коронавируса, неофициално се води и друга надпревара - кой пръв ще купи ваксината.
4 европейски страни: Германия, Италия, Нидерландия и Франция, се обединиха и предплатиха 400 милиона дози. Така предизвикаха критики на други страни членки.
Европейската комисия трябваше да реагира бързо и в сряда предложи обща стратегия за европейските страни. Целта е бърз и равен достъп до ваксината за всички граждани на Съюза.
За момента се разчита на Фонда на спешна помощ, в който сега има 2,7 милиарда евро. Европейският спринт за ваксина против COVID-19.
Нищо все още не е сигурно в битката с коронавируса. Но Европейската комисия поема риска и инвестира в изследванията и в производството на различни проекти за ваксини.
„Днес няма нито една държава членка, която може да се справи с това предизвикателство, каквото е коронавирусът. Само ако всички сме обединени и ако още от самото начало дефинираме обща рамка, в която достъпът до ваксина, до лечение ще е за всеки, си даваме повече шанс да успеем. Затова се радвам, че тази седмица Европейската комисия излезе с такъв координиран стратегически подход за разработване на ваксини. С него ние казваме, че сме готови да продължим да поемаме този висок риск. Защото никой няма гаранции. Ваксината може да бъде намерена, може и да бъде намерена толкова скоро. Но това, което ние искаме да кажем е, че не правим компромис с нейната ефикасност и безопасност“, заяви европейският комисар по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж Мария Габриел.
Липсата на координация в Европа още в началото на епидемията припомни, че здравеопазването не е сред компетенциите на Брюксел. Всяка страна членка решава сама какво е подходящо за нея.
„Европейският съюз не е бюрократична институция със седалище в Брюксел или Франкфурт. Да, имаме нужда от повече Европа, но и от повече европейци. Финансовите ресурси, техническата помощ се оказаха ключови в настоящата криза. Обменът на научноизследоветлски данни ще ни помогне да се справим с тази криза и с всяка друга, която ни предстои“, казва Цветелина Пенкова, евродепутат от Прогресивен алианс на социалистите и демократите.
Фредерик Танжи е сред европейските светила в изработването на ваксини. Негов е най-обещаващият проект на Института „Пастьор“ за ваксина срещу COVID-19. В основата му е отдавна доказалата се вече ваксина срещу дребна шарка. Признава обаче, че се пази от прекален оптимизъм.
„Няма гаранция. Докато трите фази на клиничните изследвания не са приключили, абсолютно никой не може да каже дали някоя от ваксините ще е ефикасна. До този момент не съществува нито една ваксина срещу короновирус. Не ни е трябвало да измисляме такава, защото досега коронавирусите бяха лесно лечими“, казва Танжи.
Фредерик Танжи не е сигурен дали една бъдеща ваксина срещу COVID-19 ще трябва да е сезонна и да се променя всяка година, защото не се знае дали и как би мутирал вирусът.
„Това не е като историята с хлорохина. Сега вече за всички е ясно, че хлорохинът не действа. Ние, виросолозите, го знаехме още от самото начало“, казва Танжи.
Френският вирусолог отбелязва, че в момента няма комуникация и сътрудничество между различните екипи, работещи върху ваксината: „Откакто започва епидемията с COVID-19, никой с никого вече не говори. Това е моята констатация. Всеки работи за себе си. Тези, които обаче най-настървено се борят да са първи, са производителите. Видяхме шефове на фармацевтични компании да сядат една маса с президенти, за да привлекат пари и да обещават успех. Това е бизнес. Изследователите сме различни и нашата работа е да се съмняваме в успеха“.
„Европа трябва държи фронта. Тя не беше особено единна в тази криза и това е тъжно. Европа има сили и нямаме причини да се срамуваме. В много аспекти сме по-добри от американците и в никакъв случай не сме по-назад от китайците. Особено пък в здравеопазването и в създаването на ваксини“, смята ученият.
Според Фредерик Танжи, възможно е да има няколко различни ваксини ефикасни срещу коронавируса. Но произвеждането на стотици милиони дози, според него, не е реално преди 2021 г.
Неофициално, няма конкуренция в рамките на ЕС за ваксина против коронавируса.
Институтът „Пастьор“ е кръстен на името на световноизвестния химик и физик Луи Пастор. След като открива ваксината против бяс, той заявява: „Науката няма своя родина!“.
Следете повече по темата и споделяйте вашите истории с #ЕвропаСрещуCovid19 в социалните мрежи.
