Среща с един необикновен артист. Украинецът Иван Дорн, наричан още „идолът на новото поколение“, трупа своята кариера на сцените в Русия и Украйна. Но след като осъжда войната, Иван Дорн е включен в забранителен списък за изяви пред руската публика.
Днес артистът ще излезе на сцената на музикалния фестивал Брийз фест в Бургас, заедно със световноизвестните Black Eyed Peas.
Иван Дорн е роден на 17 октомври 1988 година в Челябинск, Русия. Когато е на две, семейството му се премества в Славутич, Украйна. Започва да свири на пиано и печели няколко конкурса в Русия, където започва и кариерата си като изпълнител. Завръща се в Киев, за да следва в университета за театър, кино и телевизия. През 2012 г. издава първия си самостоятелен албум, който има силен отзвук както в Русия, така и в Украйна. Публиката бързо го припознава като „идолът на новото поколение“. През 2014 и 2016 е жури и треньор в популярни музикални формати в Украйна.
В продължение на години артистът лавира между сцените на Украйна и Русия. Публиката неколкократно критикува противоречивото му поведение с обвинения, че заема ту едната, ту другата страна във войната. Самият Дорн в интервю заявява, че руснаците и украинците са като „по-малък и по-голям брат“.
През февруари 2022 г. Иван Дорн остро осъжда военните действия на Русия в Украйна, при което окончателно е включен в списък с артисти със забрана за изяви пред руската публика.
Здравейте, господин Дорн! Къде сте, къде Ви откриваме?
Сега съм в Париж. Живея тук със семейството ми, децата. Започвам живота си от начало. Живея втори живот, тъй като съм на 34.
Как се чувствате там?
Чувствам се добре. През първата година не беше така, бях като непознат. Атмосферата беше лоша, защото не познавах манталитета, езика, хората. Нямах приятели. И въпреки че семейството ми беше тук, те и сега са тук, но първата година беше наистина зле. Но сега след като започнах да уча френски, намерих и приятели, нещата потръгнаха. Сега съм диджей в няколко клуба тук. Не излизам толкова на сцена като вокалист, защото така се чувствам по-комфортно. Имам усещането, че нямам глас заради ситуацията, в която сме – войната.
Казвате, че напоследък не пеете както преди. Но днес ще излезете на сцената на един от най-големите музикални фестивали в Бургас. Защо решихте така?
Защото е фестивал. Фестивалите имат специална енергия – хората, отвореното пространство. И особено в България, където ще пея за първи път. Въпреки че съм идвал много пъти – бях на ски почивка в този комплекс. Как му беше името?
Банско?
Да, Банско! Карах ски там и беше невероятно. Един от най-добрите зимни комплекси, в които съм бил. Бил съм и в София. Останахме за няколко дни със съпругата ми, тя беше бременна тогава. Истината е, че България е една от първите чужди страни, които съм посетил като малък. С родителите ми пътувахме за Истанбул и минахме през Молдова, Румъния и България. Останахме за няколко дни в Бургас. Имам интересна история с полицията там, но нека да я оставим за следващия път, защото няма да ни стигне времето за цялото интервю.
Какво може да очаква публиката в България от изпълнението Ви на фестивала?
Мулти жанрова програма. Защото аз съм такъв артист. Обикновено подбирам репертоара, който ще представя, според настроението си. Не мога да ви кажа точно как ще изпълня, но съм сигурен, че ще има много хаус музика, електронна музика, фънк. Половината на английски, другата половина на украински, руски. Ще бъде вълнуващо, ще скачаме много, ще вдигаме ръцете си високо във въздуха. И ще е много танцувално!
Издавате дебютния с албум през 2012-а година и бързо ставате един от младите идоли на руската и украинската сцена. Очаквахте ли този бърз успех?
Не, не ме водеше стремежа за успех. Славата ми дойде случайно. Защото по онова време на мястото, където станах известен, имаше нужда от такива герои, публиката го изискваше. Музиката, която се слушаше тогава звучеше прекалено официална, прекалено „нормална“, прекалено предсказуема. Затова хората се бяха изморили от звученето, нямаше нищо ново и различно за 20 години.
Какво е посланието Ви към Европа, към света, към публиката Ви?
Не се страхувайте да се променяте, защото тогава, когато започнах, хората се страхуваха заради нормите в обществото, музикалната индустрия, културата. И тогава се появих аз и казах „Не трябва да се криете, трябва да сте свободни, уверени и специални, защото сте. Начинът, по който виждате света, вече ви прави специални. Защото никой друг не го вижда така, както вие“. А сега, когато съм в Европа, виждам, че хората са точно такива. Затова и този въпрос е труден за мен към този момент.
А вас какво Ви прави специален?
Имам тези украински, пост комунистически корени, които пък мен ме правят специален спрямо всички останали тук. Тези свои корени мога да покажа чрез начина, по който усещам музиката.
За мен честността е това, което ме изкара на сцената, това, което ми спечели популярност и ме направи това, което съм аз днес към моята публика. И затова тя е с мен независимо от обстоятелствата - дори и във война между две държави, между които аз самият съм разделен.
Има много неразбирателства, пролива се много кръв. Не искам да говоря, трудно ми е. Затова и казах по-рано, че нямам глас. Затова и не пея. Но България ми е специална и ще видя и своята публика, и нова. Хубаво преживяване ще е.
