Да усмихне, разплаче, замисли, да разбронира апатията. Това умееше деликатният и вечен Валери Петров. Същият, който тази година щеше да навърши 100 години.
Белокос, напевно говрещ мъдрец. Творец, чиито думи стигат до нас през киноекрана, театралната сцена, електронните и печатните листи.
"Хората го обичат. И това е нещо, което нас най-много ни радва. Едно дарение направихме в Държавния архив. То е факт за част от архива на дядо. 46:33 - Ще бъде направена една изложба и ще бъдат показани нещата, които оставяме в архива, може би догодина", казва внучката Ани Хаджимишева.
Днес тя се грижи за книжарницата, която наследява от майка си, преводачката Бояна Петрова, която е дъщеря на поета.
"Той ми се радваше на луничките, защото неговият баща Ноно - Нисим Меворах - е имал лунички и аз съм май единствената от вкъщи, която ги е взела. И той ми се радваше за тях", спомня си Ани.
Огнян Самоковлийски е внук на Валери Петров. Читателите у нас го познават като незаспиващия Оги от пиесата "Копче за сън".
"Имаме една семейна дума. Когато отивахме при един роднина от Швейцария, който не е говорил български от може би десетки години. И той с отварянето на вратата каза "Чудо!". Това е думата, която свързвам с него, защото във всеки един момент, от всяка една житейска, прозаична на пръв поглед ситуация вади Чудо!", казва внукът Огнян.
Вижте още във видеото
