В рубриката „Миналото днес“ историкът проф. Петър Стоянович обърна внимание на сериозния обществен дебат за отговорността на родителите, ролята на държавата и тревожни случаи с деца у нас. Стана въпрос и за случая от Ямбол, при който малко дете беше открито на перваза на последен етаж и спасено от полицаи и гражданин.
По думите му подобни ситуации са „като от филм на ужасите“ и стават все по-чести. „Примерите за безотговорност и отказ от всякакъв разумен контрол се множат, а не намаляват“, заяви той.
Професорът подчерта, че въпросът за вината не е за решаване в телевизионно студио, а от компетентните институции. Въпреки това той беше категоричен в оценката си: „Това не е само безотговорност, това е престъпление – най-малкото морално със сигурност.“
Според него спасението на детето е било по-скоро резултат от случайност и моментна героичност, отколкото от системна грижа. „Ние сме изключително много моментно героични – прекрасно е, че полицаите са го спасили. Но няма целенасоченост“, каза още Стоянович.
Темата прерасна в по-широк въпрос – всеки ли е годен да бъде родител. Професорът определи това като „много сериозен философски въпрос“, но даде категоричен отговор, че обществото се различава от животинския свят именно чрез отговорността и моралните норми.
Той коментира и проблема с ранното родителство, включително случаи с деца-родители на 12 години. „Всеки нормален човек би имал много ясен отговор“, каза той и допълни, че темата от години се неглижира.
По думите му институциите често реагират формално, а реалните проблеми остават нерешени. „Публично много ще се възмутят, а после под сурдинка ще ви кажат, че тези семейства са важни избиратели“, заяви Стоянович.
Според него липсата на последователна политика води до затваряне на очите пред сериозни обществени проблеми, включително ранните бракове и трудностите с интеграцията. „Докато смятаме, че със затваряне на очите ще решим тези проблеми, ще се проваляме всеки път“, подчерта той.
Като пример за работещ модел проф. Стоянович посочи държави в Западна Европа, където санкциите и контролът водят до реални резултати. „Как става? Ами става, като има работеща държава“, обобщи той.
Разговорът завърши с акцент върху необходимостта от дългосрочни решения и продължаване на обществения дебат по темата.



