„Пазете здравия си разум повече от всичко и останете нормални хора" – това са думи на лекар, чийто живот през последните девет месеца преминава сред тежко болни пациенти в COVID отделение.
Половин година след първия ни разказ за доктор Шакилла Нури Попал от Афганистан, тя разказва за болницата в Лом, в която лекари и сестри са на ръба на изтощението.
„Има много болни, отделението е пълно“, казва д-р Шакилла Нури Попал-Димитрова, отделение за лечение на COVID болни – Лом.
Отделението за лечение на пациенти с коронавирусна инфекция в болницата в Лом е с 13 легла и почти винаги е пълно. Доктор Шакилла Нури Попал-Димитрова е един от двамата лекари там.
"По принцип на смяна е един лекар с две сестри и една санитарка, някой път само по една сестра и един лекар“, споделя с-р Попал.
През март заради заразяването на колегата й, тя остава там сама денонощно за близо три месеца.
„Точно минаваше моята карантина и напълно изтичаше на трети юли, обаче аз не можах да изчакам до трети юли и когато се видяхме на втори юли, наистина вече я гушнах, не чаках да мине още един ден. Моят съпруг се разболя, но вече е здрав“, споделя д-р Шакилла Нури Попал-Димитрова.
В отделението на доктор Попал са хора в тежко състояние. Преди да попаднат там, част от тях минават през обособеното като триаж вътрешно отделение, където също вече се лекуват предимно COVID болни.
Там работи друг лекар от Афганистан. Доктор Исмаил Кадамяр е развил алергия от ръкавиците, ръцете му са в рани, а в този ден е и болен.
„Болни сме, с температура и сме на работа. (…) Тресе ме от сутринта”, споделя д-р Исмаил Кадамяр, МБАЛ – Лом.
След загуба на пациент наскоро, доктор Кадамяр подава оставката си.
"Просто няма начин, човек не може да остане безразличен, това един доктор не може да го преодолее така. Трудно ще бъде, да, млади хора. Смъртността при нас е много ниска за разлика от другите болници, но определено когато млади хора идват на косъм от смъртта… Скоро имахме тук момче на 41, то буквално от оня свят се върна“, спомня си д-р Кадамяр.
Той още не взел окончателното си решение за напускане, но ако си тръгне, във вътрешно отделение ще остане само един лекар.
Доктор Елка Дафинкичева работи три години след пенсионирането си, а напоследък - и отвъд силите си, макар на помощ да идват лекари от Монтана.
"Миналия месец имам девет дежурства – нощни, и всеки ден съм на работа. И на повикване непрекъснато... Денонощно. Всички колеги напуснаха, а бяхме 12 лекари. Не знам дали ще остана при това положение. 77 са леглата за COVID в отделението и 10 са кардиологично. Сестрите също са много редуцирани и санитарите, не винаги имаме нощен санитар. Сестрите са по една на крило, което е просто убийствено – с много манипулации, много антибиотици, банки“, обясни д-р Елка Дафинкичева, МБАЛ – Лом.
Без лекари във вътрешно отделение, цялата тежест в лечението на заразени с COVID ще се поеме от доктор Попал и колегата й.
„Ние малко сме по-внимателни към прилагането на новата антивирусна терапия, както всички знаете – ремдесивирът, защото нямаме достатъчно на разположение. Най-тежкият момент е, когато всъщност правиш всичко възможно и не се получава“, каза -р Шакилла Нури Попал-Димитрова.
За себе си не иска нищо от никого, но иска повече за пациентите си.
„Искам леглата да са по-функционални на болните, защото доста от тях са с тежко дишане, а тези легла, с които ние разполагаме, са от средата на миналия век. Ние можем да осигурим непрекъснато наблюдение върху нашите болни, не се оплакваме, аз няма и няма да се оплача, защото в крайна сметка аз съм лекар, но това е, че трябва да има и комфорт за пациентите. Малките болници, които са на самоиздръжка, не могат да осигурят абсолютно всичко, а всъщност комфортът е част от лечението – болният, като лежи, трябва да се чувства удобно. И това ми е молбата“, заяви д-р Попал.
А от тях освен здрав разум, иска и отговорност и нормалност – нищо повече, нищо по-малко.
