За историята около създаването на Айфеловата кула и любовта, която я вдъхновява. Разговор на Цвети Петрунова с Каролин Бонгран, сценарист и автор на "Влюбеният Айфел", най-гледаната френска лента за 2021 г., която видяхме и на българския екран.

Каролин Бонгран:
Исках да разкажа историята зад кулата. Tова, което ме докосва, е как човек може да измисли нещо такова, как остава неразбран. Всички са срещу него. Докато върви по улицата, го замерят в лицето с домати, цялата администрация на Париж е срещу него. Дори църквата, защото кулата е значително по-висока от Нотр Дам. Артистите казват, че ще прави сянка на Париж, че има най-грозната форма. Никой не е вярвал в проекта му, но той не се отказва нито за миг. И изведнъж това е монументът, заради който всеки е готов да пропътува света.

Годината е 1889. Метална решетъчна кула висока 312 метра се издига като входна арка на световното изложение в Париж. Тя трябва да покаже, че дори и след загубата на Елзас и Лотарингия, Франция на Наполеон Трети е здраво стъпила на европейската карта. След години натиск нейният автор Густав Айфел посреща овациите на френското общество. А този месец, почти век и половина след инженерения му подвиг, един филм посреща отново събитията около създаването на "Желязната лейди" и шеметната любов, която я вдъхновява: „Влюбеният Айфел“.

Кое е изречението, което като сценарист на "Айфел" ще запомните завинаги?
Има един момент, когато Айфел се катери по кулата с ръцете си, докато говори на уморените работници "Ще построим една мечта, тази кула ще бъде Франция, тази кула ще бъде Париж". На френски го наричаме дарбата да извадиш енергията на хората с една-единствена дума и изречение, така че те да поискат истински да те последват. Той прави това с хората. Кара ги да повярват във възможностите си.

Тогава кой е бил Густав Айфел всъщност – нехранимайко, брилянтен инженер или просто артист?
Айфел построява кулата, когато е на около 57 г. Вътрешната конструкция на Статуята на свободата също е негово дело. Има нещо, което почти никой не знае, дори и във филма го няма. Айфел учи химия, защото е трябвало да наследи малка фабрика за горчица и оцет от чичо си. Малко преди да завърши химия възниква ожесточен спор между него и баща му. Чичото решава, че Айфел няма да бъде наследникът на бизнеса му. Ако този спор не се е случил, кулата нямаше да я има. Айфел щеше да бъде просто един търговец на горчица и оцет.

Между горчицата, оцета и метала възниква една любов, тази на Айфел и Адриен? Наистина ли той изживява любовната история, която ни разказвате във "Влюбеният Айфел"?
При един от първите си самостоятелни проекти Айфел конструира металните мостове в Бордо. Там се запознава с момиче, дъщеря на семейство с потекло: Адриен Боржес. Те се влюбват до полуда, но има проблем: семейството на младия инженер идва от много по-ниско стъпало в буржоазията. Въпреки това връзката им продължава, има дори установена дата за сватбата, но в последната минута семейство Боржес разваля уговорката. Айфел моли майка си да му намери жена, омъжва се за нея, има пет деца, но малко след като ражда петото му дете, съпругата умира. Около 20 години той е самотен вдовец, никакви любови или раздели. Когато получава поканата да участва в Световното изложение, изобщо не е бил заинтересован, но един ден се връща на работа и казва "Ще построим тази кула каквото и да ни коства". Взима молив и променя формата, в голямо А… като Адриен. Затова реших да върна Адриен в историята. Няма конкретно доказателство, че е имал предвид нея. Моята измислица може да среща реалността. Кой знае… истината в моя сценарий е около 75 процента.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!