Пренасяме се в Източните Родопи. Зад многовековния дувар на една каменна къща 90-годишният дядо Сали посреща всеки минувач с чаша от любимото му кафе.
Чешмите в Родопите с най-различните форми и цветове остават спомена за всеки, израснал сред величествените планини. Капка по капка - в памет на живота и с упование в бъдещето.
В края на село Башево, на улица с номер, но без име, намираме 90-годишния дядо Сали. Дуварът на няколко вековната му къща пази времена на труд, детски смях и една отишла си със времето любов.
Всеки ден отваря буркана с бяла захар и пакета с кафе, за да сподели топли приказки със случайните минувачи. Или просто да попита - как си?
„Чакам лятно време, идват туристите, да им направя по едно кафе да изпият, да станем приятели и познати. Идват много хора от Пловдив, София, Варна, Бургас, Плевен“, разказва дядо Сали.
Преди няколко години умира неговата съпруга. С нея отглеждат двама сина и две дъщери. Имат и внуци, пръснати по целия свят. По думите му без любов няма живот и топлина. За него най-ценното в живота е здравето.
Още като младеж дядо Сали започва работа в Минния басейн-Рудозем. В началото на 90-те заедно със съмишленици учредяват ДПС. Приема на няколко пъти Ахмед Доган в дома си.
Днес не иска да говори за политика. За него е важна единствено добрата приказка с всеки, почукал на вратата му.
И някъде там накрая на опустелия баир все още ни очаква дядо Сали за една добра приказка или тайно споделена емоция.
