„В блатото на самосъжалението съм": За първи път телевизионен екип на сбирка на близки на алкохолно зависими

Какво е съзависимост и как може да живееш, без да обвиняваш близкия си?

Петя Дикова Петя Дикова

Публикувано в  13:07 ч. 06.04.2025 г.

За първи път телевизионна камера е допускана на сбирка на близки на алкохолно зависими. В репортажа ще чуете разтърсващи човешки истории за болка, гняв и прошка – в поредицата "Насреща Петя Дикова".

Съзависимостта е зависимост, която се разпростира сред близките и роднините на всеки един зависим, а според експерти всеки зависим има около себе си кръг от около 7 съзависими. Как да живееш, без да обвиняваш близкия си, защо съзависимостта ни кара да избираме партньори със зависимости, дори как продължава животът след загубата на близък заради зависимостта му.

Световната здравна организация определя алкохолизма като болест, а не като порок или морална слабост.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Какво разказват хората, които се борят за промяна?

Здравейте, аз съм... .
Дойдох заради зависимостта на моя съпруг, който е зависим от много различни неща. Ако с едното спре започва другото. Имах апликация на телефона, която следеше мъжа ми в кое казино ще отиде, къде се намира, пие ли...

Снимка: bTV

Обикалях да го търся, да го прибирам – пиян, надрусан... Имаме две малки деца и можете да си представите каква беше картинката вкъщи – един неадекватен баща и една реагираща майка, обвиняваща, една гневна жена, която правеше атмосферата вкъщи непоносима. Къде съм сега? Сега съм спокойна – и аз имам програма, и съпругът ми има програма. 

Двамата се възстановяваме, знаем за какво го правим – защото големият ни син е на 11 години и забелязваме доста от нещата, които едно дете, расло в алкохолна среда, има като поведение.

Той е много зависим към устройства – може би като всяко дете, но аз съм една идея по-внимателна, защото все пак семейната болест е алкохолизъм и това, което повтарям, е че трябва да приема нещата, които не мога да променя и съм спокойна. И днес мога да съм тук, да направя това споделяне и се надявам посланието да стигне до много хора и много хора да открият тази програма – програмата на "Ал-Анон", защото тя спасява животи.


Здравейте, аз съм...
Аз съм на 28 години и 27 години съм живяла с усещането, че съм напълно сама. Израснала съм в алкохолното семейство. Какво мога да направя аз – едно дете, освен да се чувствам много отговорна за моите родители. И така както ми казаха моите баби и дядовци: "Разплачи се пред тях, кажи им колко много ги обичаш и ги помоли да спрат да пият."

Снимка: bTV

 

Когато станах на 20 се събрах с момче, партньор, бившия ми годеник. 7 години бяхме заедно. Той има поли-зависимост. Никой от приятелите ни не смяташе, че той има проблем. Майка му не смяташе, че той има проблем. Баща му не смяташе, че има проблем. Майка му пушеше трева с него. За мен това е проблем. 

Когато родих същност и първата годинка беше може би най-тежката за мен, тъй като тогава се започна с казино, с много кредити, бързи кредити, с много отсъствия от вкъщи, с много малко подкрепа. Сега всъщност ще направя една година откакто съм в тази програма и в още една 12-стъпкова, защото аз имах нужда от това 27 години. Благодаря ви, че ви има. Продължавай да идваш.

3
Здравейте, аз съм...
Мислех да не споделям, обаче усещам, че има вероятност да гръмна, ако не споделя. Бях в интимна, извънбрачна, 7-годишна връзка. Съпругата ми знаеше. Бях щастлив с този човек, който също е възстановяващ се алкохолик. Аз не съм пил до ден днешен повече от 12 години и половина. И когато се разделихме с нея – аз поисках, щото аз бях спрял да пия, но тя продължаваше да пие. Не знаех, че е бременна и с дъщеря ми се запознах, когато беше на 11 години.

Самосъжалявам се, в блатото на самосъжалението съм. Не мога да се понасям. Неспокоен съм, раздразнителен, недоволен, неудовлетворен. За всяка една ситуация в тази връзка имах точно съпругата ми изневерявала еди кога си, значи и аз мога тя е правила еди какво си и аз мога.

Просто влязох в своеволието си в един режим на оправдание, обаче вкопчен. Винаги до мен трябва да има някой! Да, имам надежда затова съм в "Ал-Анон". Ако ме попитате обаче, в мен което е, въобще не мога.. на умиране съм. Благодаря ви. Продължавай да се връщаш.

4
Здравейте, аз съм...

Дойдох, защото вече нямаше накъде. Гледах го как пие до припадък и не можех да направя нищо. Аз външно се бях научила да не показвам, че нещо ме тревожи или че имам някакъв проблем. Не мога да кажа, че идвам от добро семейство. Мен ме е гледала баба ми, родителите ми са разведени, майка ми почти не си я спомням. Като човек не я познавам. Замисляйки се защо съм привлякла човек, който е с такова заболяване, ровейки назад в историята на програмата аз научих, че тази болест върви с характерови измения – желание за контрол, доминиране, заяждане, налагане на някакви модели на поведение, страхове – всичките ги имах.

5
Здравейте, казвам се...

Дойдох, понеже бях във връзка с възстановяващ се алкохолик. Тази връзка продължи няколко години. Последва раздяла. Имах три дългогодишни връзки и разбрах, че общото между тези хора е думичката "алкохол". Не отчитах, че имам една сериозна съзависимост. Не отчитах как тя се проявява и как тя се отразява на тези партньорски взаимоотношения. Започнах да работя по тази програма. Сега знам, че моята работа е не да контролирам, не да напътствам, а да имам желание да бъда полезен ако ми се даде този шанс аз да бъда този човек, в подкрепа. Не като контрольор, не като родител, нито като дете, а като партньор. Това определено ми даде едно по-голямо спокойствие да насочвам вниманието си към себе си, да работя върху себе си и от там нататък да се променят нещата отвън. А не да очаквам отвън да се променят нещата, че аз да се чувствам ок със себе си.

5
Здравейте, казвам се ...

Аз се чувствах на дъното, тъй като вече бях загубила двамата си родители, които страдаха от алкохолизъм. А тъй като се бях свързала и с партньор алкохолик – нещо, което аз загърбвах, защото фокусът беше върху родителите. Имам две деца от него. Започнах да обръщам внимание, че той потъва също в тази нелека болест алкохолизъм. Тъй като вече за мен стана непоносима, реших, че няма да оставя децата си в тази среда. Когато аз се изнесох от дома, в който живеехме, започнаха много големи неприятности между нас. Той започна да проявява агресия, не физическа към мен. Благодарение на работата по програмата "Ал-Анон" аз имах силата и смелостта да действам напред, да осигуря тази сигурност и спокойствие за мен и децата ми. Започнах да се пробуждам духовно, както се казва в нашата програма и това ми помага да минавам през ежедневните си предизвикателства всеки ден.


6.
Здравейте, аз съм ...

Когато алкохолизмът дойде в моето семейство, беше много отдавна – преди около 20 години. Нито бях чувала за "Ал-Анон", но нито пък знаех нещо за алкохолизма, защото не съм живяла с такива хора. Беше голяма изненада, неприятна, да разбера, че моят син е зависим. Отначало, макар и сърцето ми да усещаше, че нещо не е наред с неговата употреба, разумът ми отказваше, отхвърляше, не приемаше това нещо, че може да се случи. Но един ден негов приятел ми каза: "Той има проблем с алкохола". Върху мен се стовари огромна вина на провален родител и щом аз съм виновна, аз съм отговорна и съм длъжна да намеря решение на проблема. И се започна: народна медицина, билки, врачки, баячки, официална медицина, професионалисти, лекари, психолози, тайни и явни методи – всичко. Резултатът беше почти нулев. Получаваше се резултат за кратко и много крехък, и се въртяхме все във въртележката.

Тогава със съпруга ми, съкрушени, уморени и изтощени, решихме да го оставим да живее сам. Той не работеше, осигурявахме храна и цигари. И отстояхме 6 години да не даваме пари на ръка. И тогава се случи чудото. Той от "неспасяем" – бяха го квалифицирали така много специалисти – спря алкохола! Започна да посещава "Анонимни алкохолици" и започна да работи. Взаимоотношенията ни се подобриха. Пак станахме "майка" и "татко", защото при активната употреба бяхме ... там някакви си. И си мислех, че тази приказка ще продължи. Обаче за съжаление не беше така. Един ден чух признанието: "Аз пих бира". Болестта се завърна с огромна сила, много по-мощна, много по-коварна от преди и в крайна сметка резултатът беше фатален. Аз разбрах, че не мога да спася никого. Аз съм само една майка, не съм Бог! И аз не мога нито да отнема болката му, нито да запълня празнотата му, нито да живея, нито да дишам вместо него. Аз съм само една майка, която загуби сина си. Започнах програмата на доста достолепна възраст – 60+. Продължавам да се връщам, макар че минаха 4 години и половина от загубата, защото си мисля, че може да съм полезна поне на една майка или поне на едно семейство. Благодаря, че ме изслушахте.

Какво още разказват борещите се хора, търсещи промяната в живота си – чуйте във видеото.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

 
Най-четени
Най-нови