Учител се опитва да вдъхне нов живот на някогашно пристанищно село на река Дунав Байкал. Той превръща селското училище в астроцентър, който работи по проекти, свързани с НАСА.

 

Историята на село Байкал датира още от римски времена. Присъства в картите от 1870 г. на чешкия изследовател Феликс Каникс под името Бешли. През 50-те години на миналия век Байкал е пристанищно село. Хората с нетърпение очаквали пътническите кораби, за да пътуват по река Дунав. Кипяло живот, а на селския пристанищен бюфет работил и така нареченият "бюфетчик". Той не позволявал на пътниците да прекаляват с алкохолните напитки.

"До 50-те години, селото се е казвало Борил. Бешлий по време на Османското владичество. От турската монета Бешлик, но през 50-те години, доколкото знам от разказите на хората, са им прожектирали един филм, който много е трогнал жителите на село Байкал и те решават да преименуват селото с името на Байкал" - разказва Иво Джокин.

Днес пристанището е празно, а повечето къщи - опустели. Благодарение на ентусиазма на един учител, обаче местните хора вярват в щастливото бъдеще. Именно богата история на селото вдъхновява Иво да привлича лектори, деца и световни организации към с. Байкал.

Повече от 30 години той е директор в местното училище; когато през 2006-та година то е закрито, Иво измисля как да му вдъхне втори живот. Днес то е превърнато в астроцентър за деца и младежи, в който работи по проекти, свързани с НАСА.

"От любов към професията, от любов към децата, към това, което правя. Астрономията е моята детска мечта. През далечната 1990 г. с 8 току-що завършили млади учители бях разпределен в село Байкал. Току-що бях завършил полувисшият институт за подготовка на учители в Смолян, специалност с физика, химия и изкуство. И така вече 30 години. Scientic посланик съм за България към Европейската училищна мрежа. На няколко конференции съм бил в Брюксел. Обучавал съм учители. Квалификационни курсове имам в Сорбоната в Париж, в университета в Гранада, в Европейската Южна обсерватория" - разказва учителят.

Въпреки богата си биография като преподавател и лектор по света, той избира да остане в България. Всеки ден пътува от родния си град Тръстеник до селото с автобус, за да провокира в децата от съседните населени места любопитство към астрономията. От 2005 година в селото той организира лагери и астропарти.

"През 2014-та бяхме одобрени - едно от 8-те в света училища, които получиха телескопи, галилеоскопи, във връзка с международната година на астрономията и тези телескопи ги предоставихме на участващите училища в астропарти. То продължава със звездна работилница, а след това имаме рок концерт с презентации по астрономия. Завършваме с клетва на младия астроном и астробал" - разказва Иво Джокин.

Сред най-вълнуващите за децата занимания в астроцентъра са тези, свързани с НАСА.

"Участваме в един уникален изследователски проект на НАСА. Той се подкрепя от НАСА и се организира от Института по астрономия на Хавайските острови. Участваме в програмата за търсене на близки до земята обекти, астероиди - така нар. Near Earth Objects, които са потенциално опасни. НАСА предоставят файловете със снимки от телескопа на Хавайските острови и децата ги обработват с един много интересен софтуер Astrometrica. Справят се отлично и ако засекат движещ се обект, то това е астероид. След това се докладва със специален доклад до Центъра за малки планети. Сега очакваме потвърждение и очакваме да ги именуваме" - разказва Иво.

Благодарение на Иво Джокин специален телескоп на далечния о. Ла Палма прави снимки по поръчка на децата. В астроцентъра децата могат да пипнат истинско космическо одеало и видят как изглежда храната за астронавтите.

"Участваме в National School Observatory. Има един телескоп, който се намира на о. Ла Палма, той е на Ливърпулският университет. Децата могат да зададат молба за снимки и телескопът на Ла Палма в рамките на един месец ще направи снимки на планетите в Слънчевата система, на обектите в дълбокото небе, мъглявини, галактики. Т. е. телескопът прави снимка за тях - те са автори, те са пожелали тази снимка на този обект"  - обяснява учителят.

"А още по-интересно е, че работим с Международната космическа станция. С камерата, която се намира на борда на Международната космическа станция, когато се обявят мисиите, децата избират район от земната повърхност, който да изследват и задават молба и тогава камерата ще направи снимка на този район, специално за децата. Изложба направихме. Идеята е не само да снимат снимки от повърхността на земята, но и да изследват" - разказва още Иво Джокин.

Тъй като селото се намира на р. Дунав, част от заниманията на младите изследователи протичат на брега.

"Важно е да поставим децата в ролята на млади изследователи. Да се балансира дистанционното, онлайн обучението. Използването на дигиталните онлайн услуги с работа на терен – те да умеят да наблюдават – с бинокли, с далекогледна тръба, да извършват експерименти, да попълват таблици" - коментира Иво Джокин.

В село Байкал освен деца от цяла България идват на обмен и деца от редица европейски в страни. Тук се организира и бианале на детската рисунка, а в бъдеще Иво има идея да бъде изграден и образователен културно-информационен център.

"Убеден съм, че реката си е река и тя дава своите огромни предимства така че убедени сме, че този район на България ще се развива и му предстои едно страхотно бъдеще" - споделя надеждите си Иво Джокин.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!