Рупда е ученичка и последователка на известния учител и философ Ошо. От малка е в неговото обкръжение и днес предава практиките, знанията и уменията му.
Рупда се е отказала да има собствено семейство и деца и е посветила живота си на това да помага на другите.
Родена през 60-те години в Тел Авив, Израел. Израства в Англия и Шотландия, дълго време живее в Лос Анджелис, Калифорния, а понастоящем домът ѝ е в Австралия, но не спира да обикаля света.
Формират я годините, прекарани в комуна на будисти и в близкото обкръжение на Ошо. Затова днес говори спокойно за болезнените си ранни детски години. Днес тя е психотерапевт-шаман, жена с изключителна съдба и способности да лекува души.
Майката на Рупда я ражда, когато е едва на 19 години и я оставя в пансион, когато навършва 5 години.
„За мен това беше опустошително преживяване – да оцелявам сама ден след ден цели две години – огромно предизвикателство – физическо и психическо. Когато станах на 7 г., майка ми ме прибра и ме заведе в Шотландия – в комуна на тибетски будисти. Тогава усетих нещо изключително – бях очарована от състраданието и емпатията, които царяха там, въпреки, че не говорехме един език. Онези монаси бяха толкова мили и внимателни с мен! Чувствах се обичана, като у дома си. Начинът, по който хората в комуната мислеха и говореха за онова време, беше доста нестандартен. През 70-те не се говореше много за емоционално и духовно израстване, повечето хора бяха традиционалисти и излизането от рамката изискваше усилия и смелост”, разказва Рупда.
След смъртта на учителя Ошо, когато е на двайсет и няколко години, тя решила да се влее в света – да получи образование, да си намери работа, да има банкова сметка и кредитна карта. Постига го с много усилия в Лос Анджелис, но изпада в депресия.
„Правех нещо, което виждам в хората в днешно време – отказвах да чувствам – не исках да изпитвам нищо. В момента не пия алкохол. Но и не съдя тези, които пият. По онова време обаче пиех много, за да не чувствам нищо. Бях и работохоличка – учех и работех на три места. Но започнах да се изолирам от всички и от себе си. Една сутрин се събудих в уютния си апартамент с усещането, че съм постигнала много, но съм абсолютно празна отвътре. Плачех. Обадих се на майка ми, която живееш в Сан Францико и тя ми каза: „Ела в моята къща. Аз се изнасям”.
Това, което си спомня от учителя Ошо, са думите му: „Оставете децата да бъдат деца. Позволете им да играят. Не ги насилвайте прекалено да стоят над учебниците, а ги оставете сами да потърсят знанието”.
„Казваше: „събудете се и си спомнете нещата, за които трябва да сте благодарни! Спомнете си, че ние създадваме живота си и ако не вярвате в това, сте безпомощни…” И трябваше да отида в Лос Анджелис, за да си спомня всичко това. Но беше ценен жизнен опит – оздравителен процес, който всеки трябва да мине по пътя на израстването”, спомня си още ученичката но Ошо.
Това, което предава на учениците си днес, е, че основата на всичко е медитацията, която е хилядолетна практика – да останем сами и да се вслушаме в себе си дори за 5 минути.
„Глупавото е, че като деца ни учат на тази забързаност и напрежение, а после, когато станем възрастни, ни се налага да се учим на обратното – да забавяме темпото. Защо е нужно това?”, казва още Рупда.
Вижте цялото интервю с Рупда във видеото!
