Любовта му към музиката започва още от ранна детска възраст. Свири на пиано и китара. Едва на 14 е, когато започва да композира свои авторски песни. Противно на очакванията на всички, обаче, след завършване на училище Стефан се насочва към НАТФИЗ.

„Музиката е била първа, но след това музиката изисква страшно обсебване и внимание и търпение, пък аз го нямах и... а театърът поне привидно, всичко е много по-леко и то фокусира всичките изкуства в едно. Всичките ми мои такива посоки и въжделения и аз си казах, че ще се занимавам с театър, защото, бидейки в театъра, мога да се занимавам с всичко останало”, спомня си той.

Сега чувства песента „Работа” от албума „Революция” като от „предишен живот”: „Имаше една такава песен много популярна "Обичам те мила" и ние решихме, че тази посока е хубаво да я доизчерпаме и аз поканих Камен и Мая за един-единствен проект, който да бъде на основата на етно парчета на народни песни, на цигански мотиви”. Проект, създаден на не повече от 12 кв.м в квартирата на Стефан.

А самата „Обичам те мила” като текст се родила по време на кошмарно връщане от постановка във Виена: „Пътувахме с едно микробусче и в един момент човек изтрещява. Между другото трябва да се качите някой път в актьорски микробус на турне. Това е няма по-смешно нещо”.

Признава си, че се изплашил от успеха на песента – останалите в албума били по-свързани с него. Дълги години не я пеел и на живо.

„Тази песен не е за любов”? „Тя съвпадна с един много тежък мой личен период, когато майка си отиде… Просто този период когато правих албума беше един такъв доста емоционално краен и интересното, е че аз след това съм говорил с много хора и всеки се припознава в някакъв етап от живота си с нея”.

Правил е концерт до НДК, зад НДК, пред НДК… а сега ще свири в двореца на културата: „Това си е предизвикателство, няма какво да се лъжем, първа зала е знакова в пътя на всяка една група. Нямали сме притеснения от сорта нали дали ще се напълни или не, а по-скоро дали е подходяща за нашата музика, или не”.

Амбицията му е атмосферата да е не конгресна и официална, а лятна и лежерна. „По-полека”.