„Затова и демокрацията там е невъзможна…тази дума има празно съдържание за Руската федерация, сега на първо място е битката за суровини, за да продължи войната, да се покаже мощ. Борба за нефт, стомана, всички ресурси, а идеята за демократично общество е от другата страна е утопично, но за съжаление за да се стигне до нея, пътят е облян с кръв, нефт и жертви.“

„Жертвите най-вече са гражданите, всички граждани на Русия, защото голяма част от тях все още се доверяват напълно на корумпираната власт и единственият изход тук е да престанат да вярват сляпо на властта, на пропагандата, а да изградят собствено, критично мислене, затова и изкуството помага не да се промени света, но да се промени начина по който гледаме на него.“

-Жертви са също и политическите затворници. Ярък пример за това е Алексей Навални. Повече от 8 месеца след смъртта му, струваше ли си според Вас жертвата му да се завърне отново в Русия?

„ Да, вярвайте ми заслужаваше си. Направих портрета му в деня, в който си отиде. За съжаление той силно вярваше в смисъла на своята саможертва, това беше очакван край. Смъртта му се превърна в символ на дори минималната промяна, и той продължава да го прави с образа си. Вярвайте ми, не е безразлично, когато политически затворник, изгуби живота си в затвора, така че при всеки сблъсък с неговия образ от тук нататък, няма нужда от обяснение, символът на саможертвата е там и той носи горчивина.“

През февруари тази година Молодкин публично обявява, че в подкрепа на друг политически затворник- авторът на Уикилийкс, Джулиан Асанж, ще вземе за заложници картини на Рембранд и Пикасо, като заплашва да ги унищожи в случай на смърт на разследващия журналист в затвора.

„Реших да направя и портрет на Джулиан Асанж с една празна част, като се надявах когато се освободи да го завърши - и той го направи, дойде до студиото допълни датата - 24 юни, денят в който излезе от затвора. Но ако тук отново си говорим за символите - дори и в момента той не може да бъде журналист, да упражнява професията в родната си страна, защото му е забранено, поредна открадната свобода, дори и в демократичния свят. Защото един журналист си е вършил работата, спазвал е основните принципи за свобода да словото, вече не може да пише свободно. Да информира и другите за действията на управляващите. Виждате ли, в тази ситуация, дори и на Запад, демократичното мислене е застрашено. И политическите затворници са критичен индикатор за отношението на институциите към правата на човека.“

-  Заради портрет, който правите на Путин днес не може да се завърнете в родината си, с какво са свързани вашите надежди, макар и далеч от родината?

„Да, не мога да се завърна. Направих един виртуален портрет на Путин, с кръв от украински войници, който се проектираше на Червения площад и 100 души публикуваха това. Разбира се, че щом посмях да се конфронтирам със силните на деня, няма да мога да се завърна. За щастие семейството ми успя да избяга през Грузия, в Турция. Имам доста приятели, които останаха, но голяма част също избягаха, някои от тях дори в България. Затова и реших именно тук да покажа инсталацията, споделяте доста обща история с Русия. И според мен тази перспектива, тази конфронтация с реалността на хиляда километра от сърцето на войната ще провокира и някои части от вашето общество да променят поне малка част от начина, по който гледат на войната.“