Историята му набра популярност в публикация на People of Sofia, където събра над 3 000 харесвания. Срещаме се с човек, за когото бягането не е просто хоби, а начин на живот.
В интернет ще видите заглавия като „Британец постигна рекордно бързо бягане през Австралия“, „Германец бяга по 60 км на ден в продължение на 3 месеца“ или „Хора, които бягат маратони с дънки или със ски обувки“.
Сега се срещаме с българина, който може да избяга 100 км за 9, 20 часа -26-годишния Джулиан Лилянов.
Как се представяш?
„Представям се като човек, който бяга. Тичащият странник примерно“.
Джулиан е родом от Плевен, но живее в София. Занимава се с маркетинг в социалните мрежи.
„Една от причините поради които започнах да се занимавам със социални мрежи е да стигна до повече хора и това да ми даде възможност да бягам за благотворителност. Искам да има смисъл това нещо“.
Има няколко събития в живота му, заради които днес той се определя като „бягащият човек“.
Разкажи ми малко за семейството си.
„Ами, майка ми има салон за краста тук в София. Сега тук, за баща ми... Той в момента живее в град Плевен. Ние с него се запознахме, когато бях на 18 години, понеже реално аз съм израснал без него през по-голямата част от живота ми. Той не знаеше за мен в продължение на 18 години. Запознах се с него, чисто и просто отидох при него и му казах, „здравей, аз съм твоя син“. Той е треньор по футбол, бивш футболист на Левски и други отбор. Шампион на България и бивш участник в Сървайвър“.
А как разбра, че всъщност той е твой баща?
„Той има много общо с това, че аз в момента спортувам толкова много, понеже още от малък съм знаел кой е той. Може би на 9-10 години майка ми го показа просто на телефона си и ми каза, „просто искам да знаеш кой е бащата и как изглежда“. Каза ми „ти преценяваш оттук нататък какво да правиш“. В момента, в който разбрах, че реално той е баща ми, бях с наднормено тегло. Имах много вредни навици, като пиене на газирани напитки по 4 литра на ден, ядене само на вредни храни. В момента, в който го разбрах това нещо, малко се преобърна живота ми започнах да спортувам малко повече, после пак бях изпаднал в някакви дупки като тийнейджър, пак бях с наднормено тегло, после пак тренирах. На 14-15 години ежедневието ми беше да отида на училище, да се прибира и да тренирам през целия ден. Ходех на една тренировка по баскетбол, един фитнес, преждевременно бягах по тролеите, вместо да се возя с учениците си и тогава бях отслабнал с около 15 кг за 2 месеца“.
Като споменаваш баща си, казваш той, той, той. Защо не му споменаваш името?
„Нямам навиците. Или е баща ми, или е той. Смисъл, по име не съм го наричал толкова много“.
А кой е той?
„Светослав Бърканичков“.
В момента поддържаш ли връзка с него?
„Малко или много намираме път към един към друг, със сигурност. Смисъл, откакто се познаваме ми е помагал. Ние с него споделяме доста сходни мечти, виждания за живота. Той ме подтикна да тренирам бокс“.
„Бях му изпратил едно видео как тренирам бокс и той ме прати при негов приятел. На първата тренировка след 30-ина минути треньорът ме гледа и ми каза „ти си му син, нали?“ При положение, че никой нищо не му е казвал. Да, ние с него не знаем защо много хора казват, че звучим по еднакъв начин, стоим по еднакъв начин, комуникираме, абсолютно всичко. Може би той е малко по-притеснителен от мен де, но да“.
Защо казваш, че имаш проблеми по време на тийнейджърството?
„Още в 3-ти клас имах проблеми с учителката ми. Тя ме тормозеше супер много, специално мен. Не знам защо. Всъщност, аз знам защо. Защото всяко едно междучасие аз бягах навън. Да, аз бягам постоянно навън, отивам в класната стая и аз съм супер изпотен и това е много голям проблем за нея. Дърпа ми ушите, бие ми шамари, излага ме пред дъската и така нататък“.
Това са старите методи.
„За съжаление, аз съм от по-новото поколение и тези стари методи тогава не са били толкова окей. Както и да е. Да, и бягането в училище буквално се превърна в бягане от училище. Прекарах 3 месеца без да ходя на училище, без никой да знае. Изгубих доверието на майка ми в някакъв момент, понеже тя, както казах, живее през целия ми живот в София почти и сме комуникирали доста от разстояние“.
А там с кого живееше, в Плевен?
„С баба ми.“
Кои са спортовете преди бягането?
„Баскетбол съм тренирал, футбол съм тренирал малко с него, след това е боксът. Като винаги съм бягал малко или много, понеже заради спорта няма как. Трябва да тренираш това сърце, но съм бягал от порядъка на 4 км, 5, максимум 10. Ако бягам в някакъв ден 10 км, за мен това беше на следващия ден аз да не знам къде се намирам, да съм с 2 кг по-малко и да съм супер изморен просто. Буквално, звънял съм на приятели да си говоря по тях, подпирал съм се по парапети“.
Но след това си поставяш и по-големи цели, но защо избираш бягането?
„Защото е много близо до мен, като чисто тестване на психиката е. Реално много хора, и в момента ние говорихме през цялото време за телосложение, за тегло и така нататък, но аз в момента не тренирам тялото си по никакъв начин. То е един инструмент, аз тренирам единствено психиката си. Тези 9 часа и 20 минути, реално много хора знаят, че това време по никакъв начин не е толкова добро, но просто аз бягам от една година. Моята главна цел реално е да бягам без да спирам в продължение на 500 км, примерно, 600. Това са ми нещо като крайни цели. Дъщеря ми е много голям стимул за това нещо“.
Какво си мислиш, докато бягаш посред нощ 10 км в София?
„Какво трябва да направя, за да достигна до следващия човек“.
А има ли нещо, което си казваш, когато наистина си изморен?
„Ами, не, в тези моменти съм горд със себе си, че съм стигнал до това състояние. Защото знам, че на следващия ден отново ще съм ОК. И силата в главата, която съм придобил, ще остане. Тялото ще се възстанови“.
Какво искаш да запомнят хората от теб след това интервю?
„Не искам да запомнят нищо, искам просто да излязат да бягат за 10-15-20 минути, след това да видят колко приятно ще бъде. Ако не можеш да бягат, винаги могат да излязат и да поспортуват или да се разходят. Колкото е вредно бягането в продължение на часове, толкова е и вредно стоенето в продължение на часове така или иначе. Така че, може да не запомнят нищо, може да ме забравят утре, но поне днес да излязат и да се раздвижат“.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
