Освен че са приятели на човека, конете имат способността и да лекуват. У нас терапията с коне не е нещо ново, но все още развива.
Хората, които предоставят професионални услуги най-вече за деца с увреждания, постоянно търсят средства, за да осъществяват дейността си и да помагат.
А ефект има. Знае го най-добре Надя Царева – майка на 12-годишната Ема. В продължение на две години момичето редовно посещава терапевтичните часове.
„Детето ми е много по-спокойно. Разбира много повече неща, общува с нас и това, че се грижи за един кон – почиства го, храни го, вече знае примерно, че може да се грижи и за майка си и за баща си. Тя е обичливо дете, много обичлива стана, много общителна. Вижда хора за пръв път и им казва „обичам те“ и знае какво означава, защото не на всеки го казва“, разказва Надя.
Срещата с конете е очаквана и от родителите. Помежду си те са изградили общност, в която си споделят и си помагат.
А подходът в терапията е различен според индивидуалните нужди на всяко дете. Децата яздят по различен начин според това какво е увреждането и какви са целите, които поставят терапевтите. Прави се първоначална оценка, терапевтичен план – в екип от психолог и кинезитерапевт.
Основател на една от практиките е психологът Веселина Фелдман. В живота ѝ конете и психологията вървят ръка за ръка. В миналото професионална състезателка в конния спорт, днес тя помага на другите да преодолеят своите препятствия.
В България все още няма социални програми, които да финансират терапията с коне.
„Изкарах специализация в чужбина. В България няма къде това да се случи засега. Надяваме се това да се промени, защото ние, освен че работим чисто терапевтично с децата, това, което се опитваме да правим, е да развиваме областта в България“, разказва Фелдман.
Не във всяка конна база могат да се провеждат терапии. Необходими са специалисти. В центъра на Веселина работят двама психолози, кинезитерапевт, водач на кон и доброволци. Самите животни също са специално обучени.
За да са в помощ на повече хора, терапевтите свалят цената за родителите тройно. Така, вместо да плащат между 90 и 120 лв. за терапията, те отделят между 20 и 30 лв. на час. Другата част от финансите организаторите набавят чрез проекти, спонсори и благотворителност – общо взето на парче. А борбата е непрестанна. Затова и кампания за набиране на средства тече постоянно.
„Много пъти ми е идвало да се откажа. На година поне три пъти идват тези моменти. Ако в началото можех да се откажа, сега вече отговорността е много голяма“, споделя Фелдман.
На година през центъра ѝ минават около стотина деца. Тази година терапевтичният център ще приема посетители от април. Той се намира във ферма над софийското село Кокаляне.
