2021 г. започна с ново световно признание за Теодор Ушев. Българинът беше обявен за най-влиятелния аниматор в света за последните 25 години. Режисьорът коментира отличието ексклузивно за "Тази събота" от Созопол, където работи по първия си игрален филм.
Срещаме Тео Ушев на скалите в Созопол. Край художествената галерия, където играел като дете, талантливият аниматор е намерил пристан за вдъхновението си.
"Това е най-прекрасното място на света в момента за мен и се чувствам много щастлив, много е вдъхновяващо! Успях да се скрия на края на света в Созопол, на скалите, за да мога да продължа работата по филма си и да не се влияя от новините, от всички безумия, които се случват в света около нас", споделя Ушев.
Не знаел за допитването на каталунския анимационен фестивал. За това признанието едновременно го изненадало и зарадвало.
"За мен това признание беше изненада. Да си кажа откровено, поради точно тази причина, че аз правя филми само от 15 години и второ, има толкова много хора, които са правили преди мен и от които аз съм се учил - доайени, майстори на анимацията, които са в същия списък. Не гледам на това признание като нещо абсолютно, гледам да не го взимам много на сериозно. Във всеки случай е приятно, може би това означава, че не съм си загубил времето напразно тези 15 години", казва Ушев.
И разказва как е прекарал първите 10 от тези 25 години.
"Бях 5 години България, 5 години в Канада, но въобще не ми минаваше през ума тези 10 години да се занимавам с кино. То стана някак си случайно, без да искам. Аз се занимавах с графичен дизайн, с мултимедия, с уеб дизайн. То беше толкова случайно, че… Да, може би така е трябвало. Всъщност аз пристигнах късно в киното. В момента, в който аз започнах да се занимавам с кино, кариерата на много от моите колеги, вече е завършила и всички ми казваха: "А, това е абсурд да успееш! Къде си тръгнал?". Същото, между другото, ми го казват и сега. Да, правя първия си игрален филм на 53 години, на колкото ще стана вече. Това е почти лудост за много хора, но, да, общо-взето се справям. Изглежда, че имам някакъв късмет, такъв, който ме пази и достатъчно добра доза лудост, която да ме спасява в такива положения", разказва аниматорът.
Самият Ушев търси корените и причините за своя успех.
"Предполагам, че не е само свързано с филмите, които съм правил, но и с цялата дейност, която съм имал - преподаване, майсторски класове, манифестите, които съм писал, защото през годините много фестивали взимаха мои публични акции и около тях правеха програми, което също може би е повлияло по някакъв начин. В този смисъл, най-вероятно не само режисурата на филмите и анимацията, ами въобще и цялата ми социална дейност през тези години е повлияла на тези гласове", казва Ушев.
"Аз съм самоук, аматьор и се гордея с това, защото продължавам да гледам на работата си по един аматьорски начин, като хоби едва ли не, защото ми доставя удоволствие и аз не мога да правя друго в този момент. Това е нещото, което ме е стимулира, което ме е вдъхновява", казва режисьорът.
"Общо взето съм темерут. Гледам да не се влияя много от тенденциите, от хората, от модите, което смятам, че също е изиграло роля и е важно", разкрива аниматорът.
"Много е хубаво да си мечтае човек, че с изкуството и най-вече с анимацията може да променя света и аз често си го повтарям, че е възможно. Разбира се, това е една утопична идея, но да, смятам, че правейки дори анимационни филми, стъпка по стъпка, човек по човек, ти можеш да променяш поне възгледите на хората или поне да им вдъхваш малко надежда", казва режисьорът.
Изминалата година, в която светът беше обхванат от пандемия, определя като късметлийска за самия себе си.
"В моя живот много често се случва, когато светът е най-зле, като се получават някакви кризи, аз се оказва, че се вдъхновявам от това и черпя сокове от тези нещастия на света. Разбира се, това е иронично казано. Да, така стана, тя беше много вдъхновяваща, много инспирираща за мен. Успяхме да се промъкнем между капките, успяхме да заснемем филма снимачно. Сега тепърва ни предстои трудната част с постпродукцията и със специалните ефекти, която е много важна", казва Ушев.
"Абе, бях късметлия. На фона на цялото нещастие, мога само да чукна на дърво, че така се случиха нещата миналата година и кризата и депресията не успя да ме потопи, което знаете с творците е много лесно Това е най-важното - да успяваш да държиш кораба по време на бурите!", смята режисьорът.
