Един от най-мистичните ритуали - нестинарството, се ражда в сърцето на Странджа преди стотици години. В село Българи обичаят е запазен в автентичния му вид и до днес.
Местните вярват, че мига, в който ръцете и нозете на нестинарите се вледеняват, а очите им започват да блуждаят, силата на Свети Константин влиза в телата им. И тогава нестинарите започват своя мистичен танц в огъня.
В миналото, нестинарките били жени, които познавали и болката, и радостта, преживели болест или нещастие. А влизането в огъня ги освобождава от огромната мъка.
Легендата разказва, че нестинарите влизат в жаравата, за да изкупят греховете на всички хора от селото. И да пречистят душите им. В село Българи, почитането на Свети Константин или Костадин, както местните го наричат, се тачи повече от всеки друг празник през годината.
Смятат го като свой закрилник на семейството, на здравето и най-вече закрилник на техния поминък – животновъдството. По заръките на старите нестинари, на 3 юни е големият празник, още панагир и се извършва в строг каноничен ред ритуал – осветяват иконите на Свети Константин и Елена.
Силата на Свети Костадин била в конака, разказват местните. От години за нестинарското светилище се грижи баба Деспина. Всяка година тя посреща нестинарите и ги подготвя за ритуала: „Лед поледени са, тука като дойдат нестинарките и аз ги пипам, те викат – по-добре да дойде тоя час да влезем в огъня да играем, да ни олекне! Като хвана ръцете им – лед! И са изменени, физиономията им е изменена. Силно ги прихваща и казват, че играели в огъня, защото виждат, че Свети Костадин минава пред тях и им гаси огъня с вода – така им се привижда на тях. И затова влизат в огъня”.
Нестинарството избрало Георги преди години: „Ти не можеш да избягаш от него. Това е много странно чувство, което отхвърля всички закони външни. Огънят, чувството, че ще те изгори, го няма! То те вика, то те вкарва вътре. Просто някакво чувство на обладаност, все едно нещо се е вселило в теб и няма как да излезе”.
