Един от „100-те най-велики умове“ за 2014 г. - астрофизикът Роберто Трота, тази седмица пристигна у нас специално за есенното издание на Ratio Forum 2023. Той разказа пред bTV какво е тъмната материя и има ли друг живот в Космоса.
Роберто, раждате се в едно от най-панорамните кътчета на Швейцария, тогава ли се запали страстта Ви към необятния космос и звездите?
Бях истински късметлия да се родя в тази част от света, където звездите все още могат да се видят и небето е ясно. Така онези блещукащи светлинки в небето се превърнаха в много важна част от моя живот, а постепенно и в професия. Едва когато чрез астрофизиката и стотиците последвали изследвания осъзнах истинското значение на звездите, не само за мен, но и за всеки от нас, за цялото човечество.
Но как точно обяснявате научно тази значимост?
Всички ние сме направени от звезден прах, защото атомите на нашите тела, в онази най-гореща вътрешна своя част, структурно приличат на постоянно експлодиращи малки звезди. Но моят фокус е малко по-различна: от праисторията до днес местоположението на звездите служи за пътеводител на човечество. Дори самата революция в науките започва с един неслучаен телескоп, насочен към небето: чрез него Галилео Галилей прави първите значими научни открития за Космоса. Така че някои феномени, които не могат още в началото да бъдат свързани със светещите небесни тела: аспекти на нашата психология, духовност, религия, определени ритуали или празници, звездите крият отговори на едни от най-важните въпроси, които си задаваме ежедневно.
Тоест е не са само толкова красиви, каращи ни да мечтаем, но ни дават насоки?
Да, съществува хипотеза, върху която работя, че звездите са в основата на това какви сме. Преди 50 000 години Хомо Сапиенс се е борил с неандерталците за надмощие на земята и моята теория е, че още тогава звездите са помагали в ориентацията на по-интелигентния вид, например къде да се събират определените племена, как да складират ресурси, как да организират миграцията си. Така по ориентацията на звездите, като тайно оръжие Хомо Сапиенс излиза от Африка и се е насочва към земите на Европа, а не неандерталците. За съжаление напоследък не обръщаме често внимание на звездите, сякаш небето тъне в тъмнина и мисля, че това е грешка, защото връзката ни с Космоса дава един вид уникално обединяване на това, което е вътре в нас и необятния свят.
Говорейки за необятния свят и тъмнината, друг фокус на вашите изследвания е т.нар. тъмна енергия, какво точно представлява тя?
Тъмната енергия е дена от най-големите мистерии във Вселената, по наши изчисления 95% от заобикалящата ни Вселена се състои както от нея, така и от т.нар тъмна материя. Така че всички тези красиви изображения, направени от сателити, или през телескопи, на светещи небесни тела, на галактики, те представляват само 5% от всичко, което се случва в Космоса. За съжаление тази енергия все още е мистерия. Като учени единствено предполагаме, че тъмната енергия има нещо общо с разширението на Вселената, но това се случва от Големия Взрив насам, тоест вече 13 билиона години. Но са последните 5 6 билиона години тя не само се разширява, но и го прави в много по-бързи темпове и по наши измервания именно тъмната енергия е причина за това.
Това означава ли, че тя е лоша енергия, или е просто тъмна?
Тя е невидима, нейното действие се случва на светлинни години от нас, не можем да я почувстваме в това студио, в Слънчевата система. Това обаче не означава, че не е един от най-важните космически компоненти и Айнщайн през 30-те години на миналия век предполага, че тя просто е нов компонент, който е спомогнал за създаването на света. И ако наистина е така, със сигурност искаме да навлезем по-дълбоко в онкритията.
Като астрофизик, колко често гледате към звездите?
Иска ми се да е по-често. За съжаление работата ми е свързана с анализ на данни, нямате представа колко данни обработвам, за да достигнем до едно минимално откритие, пътуваме назад във времето. Понякога обаче си открадвам малко време нощем и им се наслаждавам. Особено от момента, в който се преместих от Лондон до Триест в Италия, дори успявам да видя Млечния път. Връщам се към корените, истинско богатство.
Но докато Вие се връщате към корените, през септември тази година НАСА излезе с доклад за нови Неиндетифицирани аномални явления, съществува ли извънземен живот според вас?
Мисля, че има живот и в други части на Вселената и според мен в най-близко бъдеще ще можем да бъдем свидетели и на биологично доказателство, идващо от друга звездна система. Има 4000 екзопланети, тоест планети намиращи се извън Слънчевата система. А около 150 билиона звезди само в Млечния път си имат собствени соларни системи, с планети кръжащи около тях. Така че възможността да не сме сами е много много висока. Не вярвам обаче, че този далечен живот е тук, с нас. Или някъде около планетата Земя. Заради разстоянията сме невидими. Отново ще спомена Айнщайн - за него скоростта на светлината е непробиваема бариера, никой не може да пътува по-бързо от нея и дори и със скоростта на скоростта на светлината ще са необходими хиляди, хиляди години от междузвездно пътешествие.
Но и времето е относително понятие, въпреки това ние можем да го спираме, да си крадем с малки почивки, за да не забравяме красотата, която ни заобикаля. На това ли учите и студентите и децата си, да ценят времето?
Да, в модерното ежедневие за мен трябва често да правим стъпка назад, да гледаме космическата перспектива и колко всъщност незначителна е нашата на пръв поглед огромна планета, за да разберем смисъла на това да останем в конкретния момент, на това място. Но и да спечелим усещането, че сме част от цялото, от космическата история, да дадем една по-различна значимост на живота. Да бъдем част от звездите, така, както те са част от нашия свят.
