В днешния брой на поредицата „Задочна България“ си припомняме за големите открития с родна следа - от компютъра на Джон Атанасов до най-съвременните постижения.

Те покоряват света на техниката. Те се надбягват с времето и изобретенията. Те пишат българските редове от историята на иновациите. Но кои са доайените, заради които се гордеем с българския научен гений?

Джон Атанасов е българин единствено по фамилия, която наследява от баща си. Целият му живот преминава в Съединените щати. Именно там, в един бар на границата между Илинойс и Айова, в края на 30-те години на 20 век стига до идеята за изчислителна машина, която ще се превърне в първия компютър.

Владимир Гетов преподава компютърни науки в Уестминстърския университет в Лондон. Той е един от най-големите популяризатори на делото на Джон Атанасов, пише предговора на най-новата романизирана биография на изобретателя.

„Клифърд Бери и аз решихме да проверим дали тръби могат да изчисляват. Това много ни вълнуваше“, казва Джон Атанасов в свое интервю.

Атанасов и неговият студент Клифърд Бери са признати за създатели на компютъра чак след съдебен процес през 1973 г. Три години по-рано е неговото първо посещение у нас по покана на акад. Сендов, с разрешението на Тодор Живков и председателят на БАН тогава - Ангел Балевски.

„Това довежда до голямо напрежение. Това е две години след чешките събития. Акад. Ангел Балевски казва „да, веднага, действаме“, той е имал пряка връзка с Тодор Живков. Това довежда до нашите имиграционни служби да отидат до Калотино и да посрещнат Джон Атанасов и жена му, за да им положат българските визи в американските паспорти“, казва проф. Владимир Гетов.

Разбира се, българските световни изобретения не приключват с Атанасов и Бери. Докато компютърът се ражда в междущатски бар, във френския легион на линията Мажино се бие друг знаков български ум.

Създателят на дигиталния часовник - Петър Петров - е на 25 години, когато през 1944 г. напуска страната, застрашен от комунистически репресии. Научната му дейност започва в Щутгарт през 1947 г., където се дипломира като електроинженер. Работи по програмата Аполо в НАСА, строи мостове и електрически централи.

Въпреки целия си световен принос, Петър Петров ще остане в историята като част от екипа, изобретил „Пулсар“ - първият дигитален ръчен часовник. Същият, който дори Джеймс Бонд във филма „Живей и ги остави да умрат“ през 1973 г.

За световната слава на Петров свидетелства и „Ню Йорк Таймс“, които излизат с дълга статия през 2003 след кончината на учения.

Само година след излизането на първия дигитален часовник, един български доктор ще промени сърдечните изследвания завинаги. През 1972 г., след като преслушва пациент, д-р Иван Митев чува непознат сърдечен тон между първия и втория. Публикува откритието си - шестият сърдечен тон в научната преса у нас, но е неглижиран, докато световната научна общественост не обръща внимание.

Шестият тон на Митев помага за по-добрата диагностика, разширява проучванията на сърцето. Едва 9 години след откритието си получава научни отличия у нас, дори е направена пощенска марка с неговото откритие.

Именно шестият тон е признат за българско научно постижение на 20 век.

Дори в края на 20 век българският технически гений може да се похвали с иновация, която променя света на автомобилите. След 17 неуспешни опита да избяга от Социалистическа България, Румен Антонов получава своя шанс през 1988 година. Тогава, със 150 франка в джоба, без да знае дума от езика, емигрира във Франция, където създава семейство. Още като студент в техническия университет в София, Румен Антонов стига до идеята за автоматичната скоростна кутия, която реализира чак през 90-те в Холандия.

Японски, френски и британски автомобилни гиганти мигновено създават автоматици по патента на Антонов.

Разбира се, в новия век не спираме да изненадваме света на техниката. От традиционното производство на космически храни, до впечатляващите 3Д мапинги и майсторските визуални ефекти, българите не спират да изобретяват - досущ по примера на пионери като Джон Атанасов

Светът на иновациите отдавна не познава граници. Отдавна живеем в четвъртата техническа революция. Българите са признати в редица международни екипи. Можем да само да мечтаем да посрещнем петата революция от нашата родина, не като служители, ако партньори на новите умове.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Продължи да четеш