Светът е странно място. Постоянно ни изненадва. И постоянно ни дава причини да преоткриваме себе си. А понякога просто имаме нужда да сменим гледната точка.
Често казваме „Светът ни се преобърна", но какво ли би било да го видим наистина така. Има само една жена в целия свят, която може би има отговор на този въпрос. Това е сръбкинята Бояна Йованович.
Още с първата глътка въздух, животът на Бояна започва по необичаен начин. Майка ѝ разказва, че се родила наобратно.
Така и до днес – тя възприема всичко, което вижда от своя собствена гледна точка. Чете и пише наобратно, като започва от долния десен ъгъл към горния ляв.Никога не се е учила да го прави по този начин, за нея това е единственият възможен.
„Имам проблем и с ориентацията. Най-вече на открити и по-широки пространства. Не мога да преценя кое е ляво и кое – дясно; Кое е горе и кое – долу. Понякога се страхувам. Получавам паник атаки. Дори тук, в родния ми град, съм се изгубвала. В такива моменти се налага да звъня на майка ми и на баща ми, за да дойдат и да ме прибират”, разказа Бояна.
Заради това Бояна почти не е пътувала извън родния си град. Никога няма да може и да шофира. Споделя, че е изпитвала трудности в училище, а преподавателите често поставяли под съмнение действията ѝ.
Мечтата на Бояна била да стане икономист. В училище получавала най-добрите оценки, въпреки трудностите, които имала с писането и четенето. Всъщност именно нейната особеност сбъдва мечтата ѝ. Личният ѝ лекар я препоръчва на кмета и така вече 10 години тя работи в общината.
„Работих с Бояна месеци наред, без да забележа, че тя вижда света по специфичен начин. Когато разбрах бях много изненадан, защото не съм ѝ предполагал, не съм успял дори да доловя нищо необичайно.
Тя е много последователна и старателна в работата си и сме много доволни от нея. Тук тя се занимава с логистиката на материали. Подготвя и сесиите на местния парламент”, каза шефът ѝ Неманя.
На работното място на Бояна всичко е обърнато наобратно - компютърната клавиатура, моноторът, телефонът, календарът, какво и всички документи, с които тя работи.
"Първоначално работата ми беше свързана с много писане и с директен контакт с хора. Имала съм доста неприятни ситуации с тях. Някои от тях искаха да ме снимат, за да ми се подиграват след това.
Обикновено, когато трябва да се подпиша някъде, например в банка, хората се опитват да ми обяснят, че трябва да обърна листа на обратно или пък, когато съм в ресторант и сервитьора ми прави забележка, че държа менюто неправилно."
По препоръка на сръбски лекар, след като става пълнолетна, родителите ѝ я изпращат в Съединените щати. В Бостън учени от „Харвард” и Института по технологии в Масачузетс ѝ правят множество изследвания.
„Направиха ми много тестовете. Казаха ми, че това е феномен. Няма нищо общо със зрението ми. То си е напълно нормално. Специфичен е начинът, по който мозъкът ми възприема и преработва информацията. Но нито аз, нито те могат да дадат обяснение. Казаха ми просто да го приема и това е”, обясни жената.
Животът на Бояна е като на всички нас. Днес тя е и майка след 8 години чакане. След работа няма търпение да се прибере вкъщи, за да види своя син – 8-месечния Михайло. Тя живее заедно с майка си и баща си.
„Когато започна да пълзи, пълзеше наобратно. Не съм забелязала нищо друго по-необичайно за едно малко дете. По-късно установих, че тя изпитва страх, когато се движи, когато се навежда. Залиташе, тръгваше назад и аз трябваше да я хващам всеки път и да ѝ обяснявам, че трябва да се върви напред. Беше й много трудно. Отне ѝ около две години да проходи. В тийнейджърските й години сме имали много объркани ситуации. Ако й кажа например: "Купи 1 кг захар и 2 кг Брашно!", тя купува точно обратното – 2 кг захар и 1 кг брашно. С всичко беше така.”, спомня си майката на Бояна.
„По-късно и от Харвард ни потвърдиха, че това е феномен. Тя не е болна. Това не пречи на здравето ѝ. Но имахме много проблеми, когато беше малка. Децата я обиждаха и я отбягваха. А тя просто беше различна, единствения такъв случай в света”, заяви бащата на Бояна.
"Не съм имала много приятели. Всички ми казваха Бояна Наобратното, децата ми се подиграваха.
Аз не мога да кажа, че виждам наобратно, защото това е нормалния за мен начин да виждам всичко. Най-тежко ми е било, когато хората са си мислили, че си измислям и съм фалшива. 4 години се мъчех да пиша нормално като другите, но така и не успях да се науча. Много страдах от това." - споделя Бояна
„Винаги съм била скромна и съм се радвала на малкото, което имам. Искала съм просто да си имам едно детенце. Сега си имам. Живи сме, здрави сме. Мисля, че съм една искрена и свястна жена. Имах 8-годишен брак, но така и нямахме деца. Детето ми днес е истинско чудо”, обясни Бояна.
Малкият Михайло също пише с лявата тъка и също пълзи на обратно. Бояна подозира, че може би и той ще вижда света като нея. „Искам детето ми да е живо и здраво.Ако бъде като мен, искам да му покажа правилния път напред и да му кажа, че в това няма нищо страшно. Надявам се никой да не го обижда, заради мен. Днес той е целият ми свят”, посочи жената.
"Бих искала да кажа и на хората, че трябва да се приемат такива каквито са, да не се срамуват от себе си, да не се опитват да се скрият от света. Аз така съм се родила. Такава съм каквато съм. Човек трябва да се примири със себе си, за да го приемат и другите." - добавя още Бояна.
