В деня на словото екип на bTV една среща с дама, посветила живота си именно на езика. Нейните любими думи са „копнеж“ и „блян“.
Тя е французойка. На 13 години се влюбва в българския език. Превела е книги на 30 български писатели - класици, но и много от най-добрите ни съвременни автори.
Мари изключително много държи на цялото си фамилно име – Врина-Николов. То е живително за нея, защото показва, че тя принадлежи на различни нации. Това за нея е свобода и богатство.
Мари е професор по българистика в Националния институт за източни езици и култури в Париж.
Получила е десетки награди и международно признание за преводите си на Йордан Радичков, Вера Мутавчиефа, Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Емилия Дворянова, Рене Карабаш, Алек Попов, Мария Касимова – Моасе. Мари е била съпруга на Виктор Пасков.
Има си и българско куче. То се казва Суши и винаги е до Мари.
- Мари, много Ви благодаря за тази среща. И ми се струва подходящо да започна с личната си благодарност към Вас. Защото като българка съм Ви много признателна за всичко, което сте направили, за да стигне българската литература до световния книжен пазар. И за приноса Ви изобщо към българската култура. В Този смисъл, как се чувствате на 24 май?
„Може би това е единственият празник, който усещам като празник. Защото другите са политически или пък религиозни – още по-малко мои. Освен това, не знам колко са страните, които наистина имат такъв хубав празник. Аз пък съм много благодарна на писателите, които превеждам. Защото аз съм щастлива, когато превеждам. Забравям, че този свят става по-абсурден, където разумът като че ли отстъпва, човечността също отстъпва. А като превеждам литературни текстове, където има един език или един свят, една човечност – уютно ми е, топло ми е… Седна ли да превеждам, а това се случва всеки ден – аз съм си вкъщи.“
- Връщам Ви за малко към началото. Каква е срещата Ви с българския език? Защо започвате да учите български, ако не се лъжа – на около 13 години?
„Да, на 13, когато човек е още много отворен, попива. Просто съседите на моите родители взеха на автостоп една двойка, които се оказаха българи. Поканиха ни да се запознаем у тях. Аз не отидох, защото „добре, българи и какво от това“. Но добре, че родителите ми се върнаха след този аперитив с въпросните българи. Поканиха ги да останат – не си спомням – два, три дни или един уикенд у нас. Те говореха френски, разбира се. Но когато ги чух да говорят български, особено – тя, тя имаше много хубав глас – просто реших, че искам мелодията на езика, интонацията, звуците. И си казах: аз искам това да е моят език и искам да го говоря като тях.“
- Звуците, които чувахте и припознахте себе си в тях, когато за първи път виждате България, откривате ли ги?
„Да!“
- Кога беше първата Ви среща с България?
„1976 г. Отидохме с моите родители и сестри… След два дни и две нощи във влак без кушети, беше си авантюра, наистина. Пристигнахме към полунощ, вместо в 6 часа вечерта. Така че, вместо 12 души, само един човек ни чакаше на гарата“.
„Аз просто отидох с желанието да обикна България. Това е абсолютно ясно. Знаете, че когато го има това желание, то се сбъдва. И си спомням – минахме с неговата кола по… тогава се казваше булевард „Георги Димитров“. Сега е „Мария Луиза“. „Георги Димитров“ беше много черно, нямаше лампи, реклами… Всичко беше адски черно, адски сиво… Толкова различно!“
„И си казах: „добре, разбирам, че място за сравнение няма“. Отказах да сравнявам с Франция. Както в любовта – или приемаш човека, с когото ще живееш какъвто си е, или не! Сега – имам критическо мнение, разбира се, за много неща. Но все пак я възприех, каквато тя беше. И сега си давам сметка колко за бъдещата преводачка тази постъпка беше правилна“.
Мари е непреклонна и превежда само книги, които я привличат. Любезно отказва други.
„Мисля, че ми трябват само 4-5 страници и знам, че ме зове или не. Не само, заради това, което тя разказва и смятам, че е важно. Например вторият роман на Радослав Бимбалов, мисля, че тя е супер важна сега. Защото тя е била замислена като достопия, вече не е. Защото става дума за един свят, където емпатията е престъпление и се наказва“.
Истинската свобода и богатството, според Мари Врина-Николов идват от смесването на култури и езици.
„Да. Затова съм малко носталгична към времето, когато нямаше толкова много държави нации. Защото държавата нация се конструира върху какво? Една нация, един език, една литература. Което е жалко. Когато четем дневници на българи, които са живели в края на 19-ти век, началото на 20-ти век – виждаме как тези хора са владеели поне 5 езика. Освен български, много често – турски, гръцки, френски, немски. Да не говорим и за евреите в България, които също еврейски, иврит, френски, български… Човек, който не се затваря за идентичност, според има повече емпатия към другите, защото е отворен към разнообразието и разбира, че това е хубаво всъщност, че сме различни“.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
