Какво е да виждаш света на 180 градуса? Тя е не просто феномен, а чудо. Живее в Ужице, Сърбия. Вече е и майка, след 8 години чакане. Бояна Данилович е единственият човек в света, който вижда всичко на обратно.
Светът е странно място. Постоянно ни изненадва. И постоянно ни дава причини да преоткриваме себе си. А понякога просто имаме нужда да сменим гледната точка.
Често казваме светът ни се преобърна, но какво ли би било да го видим наистина така. Има само една жена в целия свят, която може би има отговор на този въпрос. Името й се свързва с феномен, защото вижда света наобратно.
„Казвам се Бояна Йованович и живея в град Ужице, Сърбия. Работя в администрацията на общината. Ужице е град с много добри хора, град пълен с история и велики личности. Много бих се радвала, ако посетите града ми. Ще бъдете много добре посрещнати тук”, разказва жената.
Още с първата глътка въздух живота на Бояна започва по необичаен начин. Майка й разказва, че се родила наобратно. Така и до днес тя възприема всичко, което вижда от своя собствена гледна точка. Чете и пише наобратно като започва от долния десен ъгъл към горния ляв.
„Имам проблем и с ориентацията. Най-вече на открити и по-широки пространства. Не мога да преценя кое е ляво и кое - дясно; кое е горе и кое - долу. Понякога се страхувам. Получавам паник атаки. Дори тук в родния ми град съм се изгубвала. В такива моменти се налага да звъня на майка ми и на баща ми, за да дойдат и да ме прибират”, споделя Бояна.
Заради това Бояна почти не е пътувала извън родния си град. Никога няма да може и да шофира.
„В училище ми беше много тежко. Когато имах изпити, учителите винаги стояха над главата ми, за да гледат как и какво пиша. Всички други деца можеха да преписват. Аз, обаче бях единствената, която не би могла. Но така ставаше, че накрая все ми се налагаше да давам обяснения, дори да се извинявам. Веднъж дори ме изгониха от класната стая, защото учителят си мислеше, че злоупотребявам”, продължава разказа си Бояна.
Мечтата на Бояна била да стане икономист. В училище получавала най-добрите оценки, въпреки трудностите, които имала с писането и четенето. Всъщност именно нейната особеност сбъдва мечтата й. Личният й лекар я препоръчва на кмета и така вече 10 години тя работи в общината.
По препоръка на сръбски лекар, след като става пълнолетна, родителите й я изпращат в Съединените щати, където в Бостън учени от Харвард и Института по технологии в Масачузетс й правят множество изследвания.
„Направиха ми много тестовете. Казаха ми, че това е феномен. Няма нищо общо със зрението ми. То си е напълно нормално. Специфичен е начинът, по който мозъкът ми възприема и преработва информацията”, отбелязва Бояна.
Животът на Бояна е като на всички нас. Днес тя е и майка след 8 години чакане. След работа няма търпение да се прибере вкъщи, за да види своя син – 8 месечния Михайло.
„Цял живот ще помня един ден с нея. Имаме къща в Златибор, близо до Ужице. Един ден се прибираме от къщата и на около 500 метра по пътя тя ми казва: Татко, не сме се връщали до сега по този път. А пътя е само един единствен. Няма как да се объркаш. Тогава разбрах, че нещо става. Нещо в мозъка й сякаш не разпознаваше мястото. Тя се беше напълно изгубила. Не знаеше къде се намираме. Това беше първият път, в който осъзнах, че с нея се случва нещо чудно и необичайно”, казва бащата на Бояна.
По-късно и от Харвард потвърждават, че това е феномен.
„Тя не е болна. Това не пречи на здравето й. Но имахме много проблеми, когато беше малка. Децата я обиждаха и я отбягваха. А тя просто беше различна, единствения такъв случай в света”, казва още той.
„Постоянно се криеше. Искаше да се покрие от целия свят. Нейното царство бяхме аз, кучето й, баща й и сестра й. Но света навън….Беше се затворила в себе си, заради това, а тя е най-умна от всички”, споделя и майка й.
Бояна казва, че не е имала много приятели. Всички й казвали Бояна Наобратното децата й се подигравали.
„Винаги съм била скромна и съм се радвала на малкото, което имам. Искала съм просто да си имам едно детенце. Сега си имам. Живи сме, здрави сме. Мисля, че съм една искрена и свястна жена. Имах 8-годишен брак, но така и нямахме деца. Детето ми днес е истинско чудо”, отбелязва Бояна.
Малкият Михайло също пише с лявата тъка и също пълзи на обратно. Бояна подозира, че може би и той ще вижда света като нея.
„Бих искала да кажа и на хората, че трябва да се приемат такива каквито са, да не се срамуват от себе си, да не се опитват да се скрият от света. Аз така съм се родила. Такава съм каквато съм. Човек трябва да се примири със себе си, за да го приемат и другите”, категорична е Бояна.
