Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) отпразнува тази година своята 70-годишнина. Проф. Надежда Сейкова е учител на много от любимите актьори в България, тя е първата и единствена жена-ректор на Академията, тя е и студент в първия випуск на театралното училище.
През 1948г. първите 31 студенти прекрачват прага на академията, за да получат своето образование по актьорско майсторство и режисура. Кино живот започва да кипи в учебната сграда, намираща се тогава на столичния булевард "Васил Левски". Една от тях е Надежда Сейкова, която по-късно ще бъде и единствената жена ректор в историята на НАТФИЗ. Записва се на инат и от любов към театъра, а спомените за вече 70-годишния университет съпътстват почти целия й житейски път, отдаден на театъра и прекаран именно в учебните зали там.
”Бях 17 годишна. Малка бях, а гледах другите ми колеги, след като влязох в един прекрасен клас – Коста Цонев, Калоянчев, Катя Зехирова, Рангел Вълчанов, Вили Цанков, Корабов, Люцканов – само като казвам имената – може да си представите какъв силен клас. Това е първият клас на ВИТИЗ и бяхме много единен клас - много се обичахме, много се забавлявахме. Коста Цонев и Калоянчев правеха етюди, на манифестациите - на един камион разиграваха етюди и винаги ни търсеха навсякъде и нашата връзка остана дълго. 5 години се събирахме всяка година след завършването, после на няколко години. За съжаление вече тях ги няма на нашия свят и ме чакат някъде другаде. Само имам една състудентка, която е жива. Другите си отидоха”, спомня си проф. Надежда Сейкова в предаването ”Тази събота и неделя” по bTV.
Едва 17-годишна Надежда Сейкова не си е представяла дори, че днес, с навършени 87 години ще разказва както за студентски спомени от ВИТИЗ, така и за моментите от другата страна - като професор и ректор на Академията. През сърцето и очите й през годините минават над 400 студенти.
"Хубав беше животът в НАТФИЗ. В последния курс се ожених и си направих сватбата на сцената. Театрална сватба. Поканих проф. Боян Дановски да ми бъде кум и на сцената направих масата, на която имаше салам, сирене, черен хляб, червено вино и лимонда. Това беше на сцената, а долу веселието беше голямо. Хора, танга, валсове и песни с китара. Иван Тонев, също ми беше колега и свиреше чудесно на китара, така че беше една абсолютно театрална сватба." - спомня си проф. Сейкова.
Сред студентите на Проф. Надежда Сейкова е и водещата на предаването "Тази събота и неделя" - Диана Любенова.
"Много обичах българския фолклор. Намерих една много страшна, драматична песен на две етърви, които се кълнат една друга - едната има девет сестри, а другата девет братя. Едната кълне всичките й девет дъщери да умрат, а другата кълне всичките й девет братя да умрат. Да остане само един, но той да бъде сакат и с девет люти рани и да лежи и да не може да умре. И Диана трябваше да изиграе едната от тези етърви. Те опитаха, но казаха - ама не можем да кълнем така – това са много страшни клетви, как така и се разплака Диана и аз ги разплаках и двете и им казах: "Ама разберете, че не сте вие. Вече играете злото. Злото, което съществува в нас и най-накрая като се поразплака и след това го направи…" - разказва Надежда Сейкова.
"Диана има и един друг нейн случай, когато трябваше да играе нещо страшно и лошо – Медея, която е също злото. И Диана изигра ролята и каза: "Аз такава ли съм била?" и се разплака и каза: "Аз такава ли съм можела да бъда?" и избяга." - разказа още проф. Сейкова.
Сцената ще остане завинаги в сърцето на проф. Сейкова, както и тя ще остане завинаги в сърцето на НАТФИЗ.
"Това е изкуство, което бърка в сърцата на хората – те се оглеждат като в огледало на сцената – виждат себе си, виждат своите мъки, страдания и своите недостатъци като хора и това пряко отива в душата и в разума, и в мислите." - споделя още тя.
