15 май, 4:30 ч., 8849 метра височина. Слънцето тъкмо изгрява и започва да обагря лицето ти, чувстваш удовлетворение, защото си изкачил Еверест за рекордния 16 път. Записал си името си със златни букви в историята на алпинизма като първия човек, който го е сторил. Изключения са само шерпите. Това е кулминацията на алпийския път на британеца Кентън Кул.
„Този рекорд е комбинация от много години, прекарани на Еверест. Катеря се в Хималаите още от 2004 г., това ми е отнело колосално количество енергия и време. Прекарал съм, може би, две години и половина от живота си или в базовия лагер, или по-високо в планината. Когато стигнеш върха, изпитваш много смесени емоция. От една страна, си въодушевен, защото отново си на „покрива на света“ и без значение колко пъти го правиш, усещането, когато виждаш сянката на Еверест, хвърлена върху някои от другите планини е невероятно. От друга страна, трябва да си напомням, че съм там като планински водач и с това идва и отговорността да се грижа за клиента по пътя надолу, а там обикновено се случват всички инциденти“, разказа той пред bTV.
С почти 20 години опит в алпинизма, Кентън е първият човек в историята, изкачил "Тройната корона на Еверест" - върховете Еверест, Нупце и Лхотце в един непрекъснат преход от базовия лагер, както и първият неазиатец, изкачил Еверест два пъти за една седмица. Зад подобни постижения обаче стоят много лишения и дисциплина.
“Основното нещо е начинът на мислене. Много хора имат физическите качества да изкачат подобни планини, особено с помощта на логистиката, която вече има. Използваме много допълнителни средства като бутилки с кислород, имаме фиксирани въжета. Има екипи от шерпи, които са невероятно трудолюбиви и толкова силни. Не е необходимо да си олимпийски атлет, за да изкачиш Еверест, просто трябва да си в добра психическа форма. Но на Еверест винаги има риск и трябва да си наясно какви са опасностите”, добави алпинистът.
Една от сакралните ценности на алпиниста е, че планината няма господар и не подлежи на опитомяване.
„В алпинизма всички сме равни и това е едно от най-прекрасните неща в този спорт, защото планините не се интересуват дали сте католик или протестант, дали сте мюсюлманин или будист“, добави световният рекордьор.
Един от най-трудните моменти в кариерата му е изкачването на 7500-метра високия връх Анапурна III. Той и още няколко приятели поемат към върха без фиксиран маршрут, без кислород – дори без помощта на шерпите.
„Това беше първото изкачване на югозападното било на планината. Отне ни 10 дни, носехме цялото си оборудване на гърба си. Беше доста смело и донякъде опасно изкачване. Мислех си, че един от другите алпинисти ще умре една нощ. Той кашляше кръв, помислихме си, че имаме белодробен оток. Той преодоля нощта и продължи към върха с нас. А след това бяхме номинирани за Piolets d'Or – т.нар. „Оскар“ за алпинисти. Това е момент, с който много се гордея, но в същото време си мисля, че бяхме много близо до това да видим смъртта. След подобно изживяване оценяваш живота“, разказа Кентън Кул.
Това обаче не е единственият прелом в живота му. През 1996 г. пада от скала и чупи костите и на двете си пети, следва година операции и рехабилитация. Лекарите му казват, че никога няма да може да стъпва отново без бастун.
„Това ме смаза и депресира. Бях на 22 години и целият ми живот се въртеше около скалното катерене. Едва по време на рехабилитацията осъзнах, че сякаш прогнозата на лекарите е за нормален човек и че ако наистина искам да опитам да надмина себе си, може би ще мога да се върна към катеренето. Това отне време, започнах отново със скално катерене, след това се върнах в Алпите и накрая в Хималаите. Тялото ми трудно издържаше, но планината е най-голямата ми любов и не виждах друга възможност освен да продължа напред“, спомня си той.
Няколко години след инцидента Кентън започва да се обучава за планински водач.
„Някои от треньорите ме питаха защо го правиш, тялото ти е счупено? Отговорът винаги е бил очевиден, планината ми дава свобода. За мен алпинизма не е за рекордите“, добави световният рекордьор.
Единственото постижение, до което мечтае да запише името си не е свързано с алпинизма, а с първата му любов - скалното катерене. Бленува да покори местата с най-висока трудност и то много скоро. А дотогава ще продължава да плете със златна прежда нишката на живота си, защото е орисан да побеждава.
„Мисля, че догодина определено ще има 17 опит за Еверест, вече имам клиент. Обичам планината и хората там, вече нямам търпение да се върна“, заяви още Кентън Кул.
