Александр Новосилчан е сред най-известните сомелиери в Украйна и има български корени. Разказва за войната през призмата на виното. Интервюто за "Тази неделя" записва предварително, защото не знае дали на следващи ден ще има електричество.
Той е роден в село Купаран, Югозападна Украйна, което е основано от български преселници. Близките му са в Бесарабия, а в Киев вижда много хора, които бягат с колите си към безопасни места, търсейки спасение.
По думите му не може да се запише да воюва в народното опълчение, защото "там вече няма места". Според него, за да оставиш семейството си и да идеш да воюваш за родината, не са нужни сили - това е дълг.
Надява се всичко да се реши с мир, макар да описва живота си в последните дни като ужасен: "Всичките бързат - оставят си квартирите, домашните животни. Много е голяма паниката. Колите са оставени, като от филма "Апокалипсис". Хората вървят пеша"
Желанието му е да се събере с близките си, което ще му даде спокойствие.
Александр Новосилчан е един от най-известните сомелиери в Украйна. Наследява професията от дядо си, който е лозар. Преди войната са правели вино на Бесарабия.
"Беше много хубаво, пиехме вино и се радвахме на живота. Познавахме вино от целия свят - дори от Тайланд и Китай. Виното е културата на една нация, то характеризира манталитета на една нация" - разказва той.
Руското вино според него не е никак хубаво и не го пият. Ако то говори за манталитета на една нация, руското вино, според него, е кисело и противно.
Сомелиерът пожелава мир в целия свят и мечтае за моментите, в които отново ще се пият хубаво вино и ракия.
