Кой ще стане кмет на столицата за следващите четири години ще стане ясно тази вечер или утре. Каква обаче е била София преди повече от век?
Като стар български град, отдалечен от турската граница и средищно разположен в българските земи според тогавашното разбиране, на 3 април 1879 г. София става столица на Княжество България.
За да се превърне бързо във важен административен, икономически и културен център на страната, започват градоустройствени промени. Построената през IV век църква „Света София” остава и до днес символ на миналото и вечността на столицата.
„Ако вземем църквата „Света София”, тя е един жив белег на това, което е София - едно противоречие между това да се възприемат новите неща и нежеланието на столичани да оставят своите стари маниери”, коментира Мартин Чорбаджийски от сдружение “Българска история”.
„Нека да си представим колко е трудно за един столичен кмет да въведе някаква новост, като например, когато трябва да се вкара асфалт по улиците – някои софиянци го наричат европейски боклук, възпротивяват се. Дори един кмет като Димитър Петков, който е пословичен със своя стремеж към модерното, европейската култура и архитектура, не е успял да направи напълно своята програма, тъй като е имало съпротива към почти всички негови мерки”, разказа още Чорбаджийски.
Голяма част от градоустройствените проблеми на столицата се проявяват и днес.
„Голям проблем е с бездомните кучета, нещо, което и днес го има. Проблем е и с публичните домове. Има и такива мерки те да бъдат изнесени извън града и хората, които са в тази работа, да прекратят своята професия”, каза още Мартин Чорбаджийски.
Сградата на Столична община, която днес е център на местната власт, пък се появява много по-късно - в края на 30-те години по времето на инж. Иван Иванов.
„Павирането на улиците е много наболял въпрос, който много се проточва заради войните. Много се дебатира какъв вид да е павето, именно заради тези претенциозни столичани, които искат хем да е ново, но да е ново, както те го разбират. Това напълно можем да го разберем и днес с нашите предпочитания към типа сгради, колко да са високи и т.н.”, коментира още Мартин Чорбаджийски.
„Ако трябва да се върнем назад към това колко софиянци са скептични за новите неща, когато пускат първия трамвай в столицата, много хора се страхуват да се качат поради тогавашната му невероятна скорост. Даже в първите месеци той е безплатен, за да се престрашат хората да се качат на него. Но до края на 40-те години все още има много столичани, които не използват трамвая”, разказа той.
Малко по-късно - в началото на 60-те години, отново въвеждането на нов вид транспорт в столицата е важна крачка за бъдещето на града и една от най-важните следи, които оставя след себе си тогавашният кмет арх. Георги Стоилов, който участва в проектирането на софийското метро.
Арх. Стоилов е сред най-изтъкнатите български архитекти. Автор е на част от най-значимите сгради в България, както и на многобройни архитектурно-скулптурни паметници, сред които и Бузлуджа. Завършва архитектура в Москва и Париж и още докато е в четвърти курс му поверяват да работи по проекта за Министерския съвет на България.
По думите му най-важната задача е градът да съответства на типологията на природата.
Днес арх. Георги Стоилов проектира небостъргачи за Китай и Русия, защото казва, че това е бъдещето за големите градове. Той обаче е на мнение, че София няма нужда от толкова високи сгради.
За София архитектът споделя, че трябва да се създават все повече зелени паркове и пешеходни пространства.
„София трябва да използва териториите, които са определени за паркове. Има отлични територии, които трябва да се направят, така че да се ползват от гражданите и градът да се гордее с парковете си”, каза арх. Стоилов.
