Смяна на министри, предстоящи избори и смешен плач по загубената власт. Това не е обзор на седмицата, разказ за пиеса отпреди 100 години. Любимецът на публиката - Георги Мамалев за 50-ти път изигра „Големанов“ на сцената на Народния театър, а с него се срещна Станчо Станчев. В един разговор за високото падане от политиката и българските грешки, от които не си вземаме поука.
Той е Йовчо Големанов - министърът за един ден, с мания за власт, която се срива в края на пиесата. Класикът Ст. Л. Костов я написва през 20-те години на миналия век, има десетки адаптации.
Това е и най-желаната роля от Георги Мамалев, който я играе вече над 50 пъти в Народния театър.
Изпълнихте ли си „мечтата Големанов“? Овладяхте ли тази роля, или има все още с какво да ви изненада?
Мечтата, да. Щастлив съм. Пиесата звучи много, много актуална, особено сега, когато пак се говори за избори, пак ще има избори. Големанов не пропуска да говори за това. Той казва: „Той няма пари, бе. Той бедно, бе. Те го докарали тук, партията го домъкнала от Две могили с русенско варено - го изтъпанили министър. Ми то не е виждало пари. Аз колко пари съм дал за изборите? Аз преди, тук година две, като бяха през два-три месеца изборите... Дай, Бай Големанов, дай... Сега пак ще дам.“
А за протести Бай Големанов дава ли?
За протести Бай Големанов пари не дава. Да работят като мене, както казва той. Иначе така не дава. Тези, които се занимават с политика, като гледат Големанов в Народния театър или заповядат да го гледат, трябва да си извадят поука, че човек не трябва до такава степен да сграбчва властта. Да граби властта. Цялата да я погълне, едва ли не.
А виждате ли Големановци в момента?
В доста министри съм виждал Големановци. Даже за един министър знам. Много, горкият е, съжалявал, плакал, когато не се го сложили министър. Той казал, аз дадох толкова пари за изборите. Бяха ми обещали да ме направят министър.
Ама комбинацията, както се казва в пиесата, комбинацията се размества?
Някои хора, които не заслужават и са по-необразовани, да го кажем, по-глупави, като влязат във властта, почват да се надуват. От там нататък - небе. Значи, не бива човек да си казва, аз съм тук, стигнах до небето. Животът е краен. Но в живота могат да се случат безкрайности.
Отговорете ми като Големанов. Какво е общото между земеделието и културата?
Да, да. Той има много хубава реплика: „Сега, кмете. Утре, една жалба долу в деловодството. Даскале, ти знаеш къде е на втори етаж. В деловодството жалба за помощи. Да се отпуснат помощи. Аз ще натисна властта, ще натисна правителство. Да се отпуснат пари. За читалището, за културата. Защото? Защото културата преди всичко е била агрикултура. Демек, земеделие.“
Разсъждават ли политиците по същия начин, когато става въпрос за култура днес?
Мисля, че толкова не ги интересува.
А културата има ли нужда от това? Има ли нужда от помощ от политиката, от декларации, от протести? От какво има нужда културата?
А културата има нужда... Държавата да има нужда от нея. В една държава, когато образованието не е наред, и културата не е наред, нещата са печални, резултатите са печални. Не може без култура, не може без образование. Макар че ние виждаме, да се върнем на Големанов, че има министри със съмнително образование, има водачи на партии с доста такива екзотични образования, а същевременно младото поколение, което идва със сериозно образование, една част от тях, и то немалка, са завършили в чужбина. А там лабаво няма. Младите хора, затова излязоха на протести. Вие преди малко ме питахте. Ами защото те искат да живеят по друг начин.
Бъдещето принадлежи на младите. На нас принадлежи част от сегашното време, от настоящето и миналото. Но бъдещето принадлежи на младите. На вас. Вие ще изградите държавата по друг начин. Затова няма за кое да се цупят, да се правят интересни. Те ще претърпят поражения - старите, овехтели, изтупани политици, които много бързо се изтъркват. У нас политическите лидери много бързо се изтъркват. В смисъл такъв, че няма какво ново да кажат. И крадат спокойно, защото когато имаш прокуратура, която е твоя, кой ще помни? Когато имаш следователи, които са твои, полицията е на твоя страна, можеш да крадеш свободно. Никой няма да ти потърси сметка. Те са твои хора. Ами това е действие на мафията.
От онези ваши скечове с Клуб "НЛО" до днес, имате ли усещането, че 90-те или се завръщат, или не са си тръгвали?
След като има такива примери, явно не е приключило. Ние може да се мечтаем, че е приключила, но явно не е. Това е скандално, че точно сега в това време Министър на вътрешни работи е изчезнал. Това говори за абсолютна некомпетентност, несериозност, липса на ангажираност към това, което става в държавата. И как ще дръпнем напред? Както казва Големанов. И как ще стане? Ние сме толкова зле, че вече не можем да си дадем сметка колко сме зле. А това е много зле. И как ще няма да сме зле? Как ще дръпнем напред? Как? Когато умното, кадърното, способното, образованото е навън, вън, вън, вън, вън, вън, неспособното, некадърното, необразованото, тъпото вътре, вътре, вътре в парламента, в правителство - как ще дръпнем бе?
В този смисъл, ние не можем да се отърсим от Големановщината, така ли?
Това е силата на тази пиеса. Та затова е толкова актуална. И затова толкова много хора я гледат. И затова за толкова кратко време ние я изиграхме 50 пъти.
Като за Големанов, пък вие отговорете както си искате. Какво става, когато изчезнат илюзиите?
Аз не вярвам, че хора като Големанов, макар че в момента е рухнал, той така ще захвърли илюзиите. Аз мисля, че той ще се отърси. Той е такъв човек, той е деен. И ще продължи. Защото успехът не е вечен. Неуспехът, той не е фатален. Важното е да имаш сили да продължиш.
А вие самият с коя илюзия излизате на сцената? Защото аз смятам, че един актьор за да продължава толкова години, той вярва в някаква илюзия.
Аз не храня илюзия, че съм някакъв страхотен актьор, който сега като излезе, може и да не си знае и текста, и публиката веднага ще ти го заобича. Не! Желанието ми е, това, което сме подготвили, сме репетирали, текста, който сме учили, репетициите, представленията, да го покажа пред публиката в най-добрия му вид. Това ми е желанието. Друга илюзия няма.
И когато завесата падне, какво ви остава?
Радостта от това, че публиката се е радвала, аплодирала... И надеждата, че пак ще дойде.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
