На днешния празник на словото и на духа, поглеждаме към миналото. През 1883 г. Иван Вазов пише стихотворението „Българският език“. То е в отговор на почти единодушните тогава твърдения, че българският език е груб и немузикален. Успяваме ли обаче днес да го опазим?
„От езика зависи мисленето, а от нашето мислене до голяма степен зависи какви сме. Прескачането на неговите норми, изпълването му с празнодумия, всичко това ни унищожава нас самите като културни същества. Чувства се едно деморализиращо усещане за това, че нивото на културата в българското общество не се вдига“, каза пред bTV културологът доц. Георги Лозанов.
И допълни, че загубвайки ценностите си, човек става зависим от собствените си битови и всекидневни потребности.
„Много често казваме, че езикът трябва да се съхранява, но той се съхранява само по един начин – ако на него се казват важни неща. Тогава езикът остава, защото и следващи поколения искат чуят тези казани неща. Езикът ще остане с романа на Георги Господинов и с това, което днес важно е казано на този език“, обясни още Лозанов.
Публицистът и философ Тони Николов определи словото едновременно като опасно оръжие и като спасение.
„Мисля си, че ако този ден е истински големият празник на България, е редно политиците да говорят последни, а първо да говорят децата, учениците и учителите. Да бъде обърната йерархията и това не е някаква приумица, а е нещо важно, за да се чуят първо тези, които имат какво да кажат“, каза той.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
