Врати отваря Епископската базилика на древния Филипопол, която е един от най-големите и значими раннохристиянски обекти.
Сградата е уникална по своя мащаб и архитектурно решение.
Сред най-забележителните находки в нея са мозаечните пана, чиято реставрация започна още през 2015 г.
Новият музей беше открит от Богомил Грозев, директор на Общински институт „Старинен Пловдив”, който за зрителите на bTV направи и кратка разходка сред обекта, за да разкаже какви са особеностите на тази забележителност.
Базиликата ще бъде отворена за посетители и гости на града от 19 април.
Думата „базилика” от гръцки означава „царски дом”. Векове наред „царският дом” на Филипопол бил потънал в забрава. В забрава потънала и историята, която храмът крие зад стените си.
Епископската базилика била най-голямата не само в България, но и на Балканския полуостров – красива и изящна с величието си.
„Състои се от външен двор – атриум. Притвор, основна част, разделена на три кораба, олтарно пространство с добре изявена абсида“, обяснява д-р Здравка Коркутова, археолог в Регионалния археологически музей в Пловдив.
Според археолози базиликата е съществувала в продължение на 200 години - от IV до VI век след Христа.
„Когато най-вероятно е загинала от едно много голямо земетресение, което се е усетило на територията на целия Балкански полуостров. Тук сме експонирали части от колони, които са паднали, свидетелстват за такъв мащабен природен катаклизъм“, разказва д-р Коркутова.
След като храмът е разрушен, мястото се превръща в голям средновековен некропол.
При разкопките д-р Коркутова и екипът ѝ откриват над 200 човешки скелета.
Откриват и следи от живот още преди съществуването на Базиликата: „Няколко сгради е имало, имало е приемственост на религиозния култ. Като първата сграда под базиликата е имало храм на императорския култ. След което се изгражда базиликата с двата си строителна периода, след нея се оформя некрополът със средновековната църква. Некрополът престава да съществува края на XIV век, след като Филипопол е превзет от османските турци“, обяснява д-р Коркутова.
Потънал в забрава след XIV век, „царският дом” напомня за себе си през 1982 г., когато по време на строеж на булевард в центъра на Пловдив, част от изящните мозайки на базиликата се появяват на повърхността. Тогава, за да запазят мозайките, слагат найлон и метална конструкция, рушаща се през годините.
Същинската работа започва чак през 2015 г., когато фондация „Америка за България” отпуска средства за възкресяването на храма.
Екип от учени се захващат с трудната задача с една цел да възродят историята и да я съхранят в бъдещето.
„Първата трудност, с която се сблъскахме, беше състоянието на мозайките, които бяха престояли над 20 години под открито небе. Когато влязохме на терен, те бяха в много лошо състояние, още повече и от найлоновото откритие, което беше сложено върху тях, което е задържало влагата на ниво мозайка и е причинило допълнителни разрушения“, спомня си доц. Елена Кантарева-Дечева, която е ръководител на реставрацията на Епископската базилика.
Зам.-ръководителят на проекта – Райна Дечева-Учкунова, допълва: „Беше нещо страшно. Нямаше мозайка, имаше насипни камъчета. И в един момент, като го разкрихме и видяхме и се чудехме как ще стане това! Страшно предизвикателство, наистина, казвам ви!“.
В продължение на 6 години доц. Елена Кантарева ръководи реставрацията на Епископската базилика с екип от млади учени. Трудът е неимоверен, но и амбицията на екипа - голяма.
Когато започват работа на обекта, археолози и реставратори откриват нещо уникално – два слоя мозаечен под.
„Когато разделихме двата слоя, установихме, че причината да положат втория мозаечен под е чисто функционален. Констатирахме нивелиране на пода още в античността – това нагъване и хлътване се е случило още, докато е функционирала базиликата. И за да продължи да функционира, е трябвало да положат втора мозайка“, обяснява доц. Кантарева.
Докато първият слой мозайка изобразява геометрични фигури, то вторият изобразява над 100 вида цветни птици – символ на живота.
Така екипът камъче по камъче и ръка за ръка успява да съхрани вековна история.
От днес най-новият музей на България ще очаква хората за една разходка във времето назад.
