В деня на детето ще ви разкажем как едно момиче, което съвсем скоро завърши архитектура в София, спечели конкурс за проект на най-големия детски център в Италия. Мечтите й тръгват от Смолян и стигат далеч. Ще ви срещнем със Симона Хаджиева, за да ни докаже, че и невъзможното е възможно.

Тя е на 24, родена е в Смолян и като малка си е играла на изпотрошени детски площадки, но мечтите й, приказката за Малкия принц и един конкурс я провокират да разгърне потенциала си в архитектурата.

 „Аз дори не подозирах в какво се забърквам в началото. Впоследствие разбрах, че конкуренцията наистина е голяма. 400 проекта са предадените от 90 държави, като над 50 процента от тези проекти са на професионалисти или архитектурни студия”, споделя Симона.

Награждаването е в Милано преди месец: „Почувствах се доста различно, доста странно. Запознах се с много световни величия в архитектурата, което беше едновременно шок и вдъхновение за мен. Тъй като те заедно с мен представиха и техни проекти. Аз представих мои, те представиха свои, което беше много вдъхновяващо”.

Конкурсът е за най-големия детски център в Италия. Той трябва да бъде изграден на територията на изоставена керамична фабрика на площ от 27 000 кв.м.

За Симона това е предизвикателство: „Това, което е останало от нея, тъй като тя е изоставена и порутена, голяма част от нея изобщо не е годна за употреба. Тя е като един огромен мастодонт, който лежи на езерото Маджоре и чака своето ново бъдеще. Усещането е за една гора от клони и, съответно, реших да запазя тази гора от клони и да запазя паметта за старата фабрика, превръщайки я в нова по-богата гора от клони, която да е фон за детските приключения. Тъй като се старах да организирам нещата, уповавайки  се на "Малкия принц" и както в творбата, така и в проекта ми се чувстваш в едно пътешествие, в което всяко нещо следва предходното и носи своето послание”.

Така в проекта намират място наблюдателна кула, развлекателен център, скейт парк, стени за катерене, басейни, трамплини, кина.

Симона харесва различен стил архитектура, от този, който най-често среща: „По-изчистените форми, без излишни елементи, декорации, изкуствени материали. Да се наблегне на естественото. На това, което има добра връзка с природата и с околната среда”.

Най-любимото й място в света е Смолян, а идолите й в архитектурата са българи: „Арх. Пламен Братков и арх. Геопги Кътов. С арх. Пламен Братков имах честта да работя заедно с него по проекта. И тук може би е мястото да изкажа огромната си благодарност към него и наистина дължа изключително много на него”.

Първоначално не е имала намерение да поеме в тази посока – идва от семейство с много медицински лица, а и искала да се занимава с изкуство. Едва със започването на уроците по рисуване избрала да поеме по друг път.

Ще замине ли за чужбина? „Да, обмислям го, но със сигурност ще е за кратко и единствено и само с цел опита, който бих натрупала в чужбина и различната грешна точка. Иска ми се да видя различна култура, различна гледна точка и архитектура преди да се впусна в предизвикателството в България”.