Филмът "Невероятната съдба на Амели Пулен" е попкултурна икона за всички франкофони и киномани по света. Главният персонаж е Амели Пулен. Нейната любов към приключенията превръща лентата на Жан-Пиер Жьоне във вълнуващо пътешествие из улиците на Париж.

Гийом Лоран, съсценарист на филма, беше председател на журито на фестивала „Синелибри“ тази година. Часове преди награждаването, с него се срещна Станчо Станчев.

Коя е Амели Пулен?
Амели Пулен е личност, която мечтае да променя живота на другите, но остава анонимна в ъгъла. Но накрая, това ъгълче, този детайл става централен за филма. Амели е непораснало дете и носи определена наивност. Тя надраства своя детски опит и това я прави универсална. В началото е индиферентна, затворена, живееща за себе си, но накрая се отваря за света и това е важно.

Професията ви на сценарист е много известна в българския обществен живот в момента. Полезни ли са сценаристите за управлението?
Да. Умеят да преобръщат реалността. Съчиняват множество планове и ситуации. По мое мнение това би помогнало.

За съавторството си на "Амели Пулен" получавате номинация за „Оскар“ и награда БАФТА.
"Амели" беше моят втори сценарий за киното, тогава работех предимно в театъра. В началото компанията "Пате" отказа сценария, след това и големи независими продуценти. Казваха, че е прекалено парижки и няма да се разбере в провинцията. Казваха ми, че персонажът е прекалено саможив и никой няма да се идентифицира с Амели.

Само през 2001 г., месеци след своята премиера, "Невероятната съдба на Амели Пулен" отбелязва боксофис от 33 млн. долара. Днес приходите наброяват над 170 милиона. Някои от местата, където е сниман филмът, се превръщат в туристически атракции, а след излизането му на екран стотици хиляди новородени момиченца са кръстени Амели.

Одри Тоту ли беше вашият фаворит за ролята?
Днес е трудно да си представим филма без играта на Одри Тоту. Но ролята беше писана за Емили Уотсън. Режисьорът Жан-Пиер Жоне много я хареса, но с времето усетихме, че не говори толкова добре френски, което тотално променя ролята, а ние я описваме като парижанка. Тогава друга актриса направи опит – Ванеса Паради. Тя първоначално се съгласи, но по това време записваше албум. Договорът ѝ, чисто физически, не позволяваше друг ангажимент. Тогава продукцията пое известен риск, като заложи на непознат актьор – беше едва третата роля за Одри. Когато Жан-Пиер я покани на проби, взе мигновено решение.

Да представяме Франция на Оскарите беше като неочакван аксесоар. Има определена политика в тези награди. Имаме много номинации, но не и „Оскар“. Но се случиха достатъчно прекрасни неща с този филм – световен успех, помни се и днес, 20 години по-късно.

За кого Амели се превърна във вдъхновение?
Във филма художникът казва на Амели: Иди сред другите, живей… Киното е затворило вратите за поезията, но има хора, които казаха "Да!" и това е страхотно. Има много хора, които правят изследвания по филма. Виждал съм снимка на фризьорски салон, в който има афиш на Амели Пулен, под който пише: "Тук се намират коси на Амели Пулен". Това е забавно. 20 години по-късно. Тогава беше началото на глобализацията. Хората се страхуваха от нея, а филмът напомня картичка на френското, на Париж. Светът се промени, но млади хора, които днес гледат филма, виждат други неща. Откриват носталгия по света от вчера. Това беше времето без смартфони. В света на изкуството английското влияние се засили, маркетингът започна да оформя творчеството.

Как се промени Франция в последните 20 години, изпълнени с тероризъм, бежански вълни и COVID-19?
Светът натрупа много страх. Бяхме по-спокойни, по-свободни, по-креативни. Страхът надделя, а това повлия на сюжетите и всичко около нас.