В подножието на Врачанския Балкан е сгушено китно селце, но не само природата прави това място привлекателно за туристите. Челопек е единственото българско село на книгата. Там любовта към думите личи дори и по малките улички.
На входа на част от къщите в село Челопек има поставени откъси от литературни произведения, а до края на годината такива табели ще има на всяка една къща. Какво да пише на оградите, избират жителите на селото.
„Една жена от селото си избра „Майчина сълза“ на Ангел Каралийчев и казва: „Тази приказка съм я чела на децата като малки, плакахме заедно и това е много мил спомен. Искам откъс точно от тази приказка да бъде на нашата порта, на къщата ни“. Друга жена пък избра стихотворение за хан Аспарух, защото улицата, на която живее, е „Хан Аспарух“. Трето едно момиченце много ме впечатли, 7-и клас е детето, живее на ул. „Иван Вазов“. То си избра откъс от „Под игото“, едно описание на Балкана. Четейки този откъс, си представях нашия красив Балкан и това най-ми хареса, че едно дете го направи“, казва Димитрина Христова, председател на читалище „Огнище 1930“.
В Челопек се провеждат литературни разходки, фестивали на книгата и инициативи, свързани с популяризиране на добрите дела. В бившата детска градина на селото се помещава център „Книгини“, който събира под покрива си повече от 120 000 книги на над 15 езика.
„За да станеш град или село на книгата, част от Международната организация на градовете и селата на книгата, се подава заявление, като се описва какви дейности се извършват в съответното населено място. Тези населени места са с висока концентрация на книжарници, нещо, което не е типично за малките населени места, както и за селата. Библиотеки и читалища – това е една от емблемите на българщината“, казва Мария Дончева от сдружение „Книгини“.
В Челопек живеят под 500 души, а къщите са малко над 200. Една от тях обаче е малко по-специална. Тук е родена героинята на Иван Вазов от разказа „Една българка“ – баба Илийца. 100 години по-късно близо до родния ѝ дом е построена къща музей, за да напомня за нейния героичен подвиг.
„Литературната героиня, която също е свързана с книга, или баба Пена – истинското ѝ име, тя е литературен герой, но всъщност е и действителен човек“, казва Тихомир Тошев, кмет на село Челопек.
„Има доста посещения, особено през летните ваканции, масови посещения от деца. Много е хубаво, радват се“, посочва още той.
По думите му това носи престиж и реклама на селото.
„Надявам се, че така ще си остане – да си бъдем първото село на книгата. Има туристи, обикалят, питат“, коментира Тошев.
На всеки 2 години Международната организация на градовете на книгата прави световна среща в някое от населените места – членове на организацията. Така тази година за пръв път врачанското село Челопек ще посрещне гости от десетки държави от целия свят.
„Ще се проведе през септември тази година и очакваме библиофили от различни точки на земното кълбо – Нова Зеландия, Австралия, Швеция, Норвегия, Франция, Белгия, Канада“, казва Мария Дончева.
„Езиковата бариера мисля, че доста бързо ще я стопим. Българското гостоприемство служи за пример. Имаме и доста доброволци, те са ученици от врачански училища, които ще опосредстват комуникацията между чуждестранните гости и жителите. Това, което ни обединява, е любовта към книгата, към наследството, към съхраняване на традициите“, допълва тя.
През есента селото ще бъде домакин на редица събития в сферата на културата, сред които Фестивалът на книгата, добрините и традициите, в който участие вземат ученици, извършили добри дела.
Челопек е мястото, където литературата среща местната памет, традициите и ентусиазма на жителите, за да се превърне в жива библиотека на открито.
