Наричат Николай Овчаров българският Индиана Джоунс. Кариерата му на археолог сякаш е предопределена още с раждането му, защото родният му град Велико Търново е изпълнен с много исторически забележителности и тайни. А как изглежда той през очите му, известният археолог разкрива в рубриката „Роден край” на „Тази събота”
Търново е Велико не само, защото е бил столица на България, не само, защото е исторически и културен център и защото в него са се раждали велики хора, а и защото пази своя царски дух.
Ако човек идва за пръв път във Велико Търново, той задължително трябва да посети „Царевец, макар че хълмът е само част от цялостната структура на средновековния град”, смята археологът. Царевец е мястото, където е била царската и патриаршеската власт и безспорно е знаменателно.
Тука археолозите намират първо следи от тракийската епоха, още от преди новата ера. Но големият град се появява някъде към четвърти век. По-късно това вече е една византийска крепост, но естествено за нас е най-важен периодът XII- XIV век, когато братята Асеневци вдигат тук въстанието, създават Второто българско царство и така до края на 14 век това е столицата на България.
Бунтът през 1186 година на Асеневци става в Асеновата махала в църквата „Свети Димитър", но после Иван Асен II, един от най-големите царе, на второто царство, той благоустройва, създава укрепителната система, развива я и така превръща тези крепости в непревземаеми твърдини, разказва археологът.
Това е пищната столица на цар Иван Александър, втори Златен век след Симеоновия във Велики Преслав. 40-годишно управление, в което се създават много църкви, много манастири. В северните квартали са се намирали всъщност жилищните къщи в средновековния град, разкрива Овчаров.
„Именно там през 13-14 век е било най-пищното, което е имала България от този период. Да не говоря аз, един вселенски патриарх от 14 век, патриарх Калист, който е бил в Константинопол, разбира се, който в едно свое пищно слово казва, че Търноврад, столицата на България, е втора в света след Константинопол”, разказва археологът.
Николай Овчаров е роден във Възрожденския квартал на Велико Търново. „Преди 61 години, да го приемем толкова, тука по тези улички съм разхождан в бебешката количка, защото съм роден в този прекрасен град.”, разказва българският Индиана Джоунс.
Родителите му са били историци, разпределени в Търновския музей. Баща му Димитър се е занимавал с Възраждането през това време, а майка му Мария е била археолог. Те са заложили в него любовта към миналото.
С Велико Търново са свързани и някои от интересните находки в кариерата на археолога.
„Църквата „Петър и Павел" е много важна за мене, защото преди разкопките, които ние проведохме преди около десетина години, много отдавна, още като студент, тука аз намерих едни от най-интересните неща, които всъщност дадоха и нов щрих върху историята на Второто българско царство.”, разкрива Николай Овчаров.
„Някъде през далечната 1983 година, когато аз влязох, може би не за пръв път, но така като професионален историк за пръв път, аз търсех стенописи. Търсех надписи по колоните. И неочаквано ето върху тази колона. 26:18 Ето тука едни много тънкописен надпис, който съобщава за смъртта на патриарх Висарион в 1246 година. Този патриарх не е отбелязан в помениците на българските царе.”, разкрива Овчаров.
Какво още разказа Николай Овчаров за своето детство и родния си град, гледайте във видеото.
