Архитектурният резерват село Старо Стефаново е сгушен между Ловеч и Троян.
Пътувайки по пътя за Ловеч, човек не може да не извади телефона или фотоапарата си и да снима живописните пейзажи, които Стара Планина разкрива в тази си част.
Нашият екип, обаче се отправя към още по-вълнуващи картини, съхранили духа на Възрожденска България. Някои от тях ще ви се сторят познати, защото са приютили сюжетите на над 14 български филма.
„Точно преди 420 г. селото е било изгорено, бастисано от Синан Паша след Второто търновско въстание, точно на Великден. Населението се спасява в горите и след време се връща и възстановяват домовете си с името Вратца до 49 г. От къде идва името? Врачанската река, която минава през селата между двата хълма е направила прорез и от там идва думата Вратца." - разказва Иван Джуров.
Една от тесните песъчливи улички ни отвежда до параклиса "Света Троица", сгушен в обятията на вековен дъб, по-стар и от българската държава. За съжаление, обаче преди години е опустошен от пожар, а местните казват, че огънят по корените му под земята вилнял над месец.
Символ на възрожденската архитектура в района между Ловеч и Троян е и друго свято място - църквата "Рождество на Пресвета Богородица", построена през 1880 г. от ученика на Кольо Фичето - майстор Кънчо.
"Местното население е събрало средства, за да може да откупи мястото от валията, който е бил хаджи Аврам и понеже селото е било с чисто българско население, е било привилегировано да бъде над земята, а не вкопано в земята." - разказва още кметския наместник Джуров.
С всяка следваща крачка в мистичната долина на селото, се чувстваме все повече като в машина на времето. Забележителните къщи, които погледът ни среща на където и да се обърнем ни обгръщат със спокойствие и смирение.
"Поради запазения автентичен вид на селото и в архитектурен ансамбъл, селото е обявено за резерват през 1980г. с така наречената Балканджийска възрожденска къща, която е с покривна конструкция от плочи от камък, а стрехите са изнесени и са подпрени с льохи." - разказва Иван.
В една от къщите, тази на дядо Койо е отсядал Васил Левски, на път за Ловеч.
По много от къщите има запазени така наречените алафранги. По време на Възраждането думата "алафранга" се използва за всичко ново, идващо от новия европейски начин на живот. Дрехи, обувки и аксесоари. Алафрангите са считани за признак на заможност.
А в сърцето на селото има стар дюкян, който изпълнява функцията на кръчма и магазин в едно. То е символ за село Старо Стефаново, защото в него "Наздраве!" са си казвали най-големите имена в българското кино.
„Селото е емблема за българското кино, тук е живата история на киното. От 1963г. до 2017г. са снимани над 13 български филма. Като започнем от 63-та година тук Мартин Сливка снима "История на влакното". 1882 г. се снима "Юдино желязо", "Панчо и таласъмите" с Пепа Николова, "Кладенецът", "Антракт", след това "Хайка за вълци", "Отвъд чертата". От тези години най-добрия спомен ми е от "Хайка за вълци". От тогава тук всички артисти и режисьори са написали по нещо за спомен на Старо Стефаново. Иван Ласкин, Чочо Попйорданов, Йосиф Сърчаджиев, Златина, Мавродиев, Велко Кънев”, спомня си Иван Джуров.
В селото днес живеят около стотина постоянни жители. Сред тях има и няколко чуждестранни семейства. В своя райски кът в България ни посрещнаха и Ричард и съпругата му Сюзан. Англичани, избрали Старо Стефаново за старините си. В българския си двор те се грижат за 5 кучета, кокошки, няколко декоративни птици и градина с петунии. Те са родители на 6 деца, които също често посещават България.
На изпроводяк - 7-годишната Ния ни изпраща, рецитирайки гордо любимото си стихотворение, което е научила от дядо си. Звънливият й глас ни подсеща още веднъж, че не само Старо Стефаново, но и стотици други кътчета от родния ни край са повод да се чувстваме горди българи.
