Пътуваме към Средни Родопи, в които тупти зеленото сърце на България. Град Чепеларе – вторият най-висок град в България. Намира се на 1232 метра височина. Из стръмните планински улички с вековни къщи ще ни съпроводи олимпийската ни гордост в биатлона Екатерина Дафовска.

„Това е моят роден град Чепеларе и любимото ми място. Тук съм се родила, тук отсреща може да видите къщата, в която  съм  израснала. Има няколко емблематични места, които може да разгледате. Едно от тях  е това, на което се намираме – паметникът, построен по случай всички загинали чепеларци в поредицата от Балканската до Първата световна война, а следващото нещо е музеят на родопския карст, който е единствения на Балканите”, споделя Дафовска.

В Чепеларе мирно живеят християни и мохамедани. Празнуват се празниците и на двете религии. А оттук накъдето и да погледне човек се вижда по един малък параклис.

„Аз така съм чувала от чепеларци, че са ходили при Баба Ванга и са я питали, за да няма бедствия или и такива по-страшни неща. Казвала им, че трябва да се обиколи целият град с параклиси, за да се пази от стихии и затова има навсякъде. Просто целия кръг около Чепеларе е опасен с параклиси”, разказва Дафовска.

Чистият въздух и високи планински склонове правят Чепеларе любимо място за любителите на зимните спортове. В града се намира единственият български  музей на ските, в който родните легенди на този спорт са оставили най-големите си отличия. Музеят на младостта, дързостта, устрема и победите е създаден по повод на зимната олимпийска титла от 1998г. на Дафовска и тук най-малките ски запалянковци могат да видят как е изглеждало ски оборудването преди десетилетия.

Тук олимпийската ни гордост в биатлона Екатерина Дафовска за пръв път се качва на ски: „Ние в училище в началните  часове имаме такава традиция и все още се спазва – в Чепеларе да се качват повечето деца и една седмица да се води обучение на децата на алпийски ски. Сега вече на Пампорово се прави това нещо – още на 5-6 годишна възраст. А аз съм, се качила малко по-късно – 1-2-ри клас, тук в една местност. Най-напред, по мое време, се качвахме на ски, които са изработени в нашата фабрика и това бяха „Младост”. Тези, които ги виждате тук, са от доста по-ранния период”.

В 8 клас Дафовска сменя училището, а с него и спорта: „Това беше един преломен момент и моят треньор по ориентиране ме насочи и каза, че трябва да избера олимпийски спорт. Моите родители са се занимавали и баща ми все още е ловджия, така че стрелбата мисля, че наследявам от тях, от двамата”.

Вижте пълното интервю във видеото.