Риболовът като туристическа атракция: Пътуващи от цял свят идват да ловят риба в Словения. Защо?

Словения привлича любители рибари от цял свят, които са готови да платят по стотици евро за риболов по едни от най-красивите реки в региона. Причината – чистите води с големи рибни популации.

През цялото лято с партньорските телевизии на bTV обикаляме Европа, за да ви разказваме любопитните и вдъхновяващи истории за туризма, кулинарията и малките местни общности. Днес колегите от словенската POP TV разказват за „мухарския риболов“ и как страната се превърна в истински рай за риболовния туризъм.

„Словения е една от най-популярните дестинации за мухарски риболов в Европа. Кристално чисти реки, редки видове риба и туристи, готови да платят повече за риболов, отколкото останалите ни гости. Но зад тази идилична картина не всичко е толкова просто“, разказва Теа Шентюрц, репортер на POP TV Словения.

Още преди да хвърли първата си муха във водата, тя разбира, че този спокоен на пръв поглед спорт изисква изненадващо много екипировка. Има правила, изисква сериозни познания и може да бъде доста скъп.

„Този вид риболов се практикува във водата. Затова ни трябват непромокаеми рибарски гащеризони. А също и специални ботуши, които предпазват от подхлъзване“, казва Нина Млакар, водач по мухарски риболов.

Такъв гащеризон може да струва от няколко десетки евро до няколкостотин, а понякога и хиляди. „Сега е ред на останалата екипировка. Само една въдица може да струва няколко хиляди евро“, посочва Нина.

Тя показва как се връзват изкуствените мухи и кога се използват различните видове примамки. След подготовката двете се отправят към реката.

„Ще опитаме малко по-нататък, в по-дълбоката част“, казва Нина Млакар. „При въдицата най-важно е това. Това е основното влакно, плаващото влакно. То трябва да бъде изцяло извадено от въдицата. Държите пръта тук, оставяте малко влакно навън. Няма нищо сложно, просто движение назад и напред. А мухата е там... виждаме я. Или поне аз не я виждам“, обяснява тя.

„Едно от предимствата на спортния риболов е, че за разлика от много други туристически дейности, той не е обвързан с активния сезон и, както ясно се вижда, дори не зависи от хубавото време“, разказва Теа Шентюрц.

Уница е само една от реките, които са изключително популярни сред любителите на мухарския риболов. Освен нея условията са проверени и по Соча, Сава Бохинка, Савиня, както и в езерата край Пресерие.

„Грижите се добре за рибата и затова тук има много риба за улов“, казва Оли, турист от Финландия.

Несъмнено най-известната река е Соча. „Тук този тип риболов има традиции от повече от век, а някои реки, като Соча, са сред най-популярните на континента“, посочва Теа Шентюрц.

Лесли Янсен се е преместил тук от Нидерландия и вече повече от десет години работи като водач. В деня на снимките той води гости от щата Тенеси в Съединените щати.

„Той просто искаше да види тази река и да улови мраморна пъстърва“, казва Лесли Янсен, водач по мухарски риболов по река Соча.

Цената на дневното разрешително за риболов на река Соча, в зависимост от мястото и вида риболов, варира от 60 до 120 евро. С услугите на водач разходите само за риболов лесно надхвърлят 200 евро на човек за ден.

„Еднодневната карта за ски курорта Вейл например струва 300 долара. Еднодневната карта в Кицбюел е 90 евро. Соча е Вейл сред риболовните дестинации“, коментира Матевж Подйед, директор на Словенския риболовен институт.

Разрешителните за Уница също са скъпи – 99 евро на ден. Езерата край Пресерие обаче са доказателство, че спортният риболов не е задължително да струва скъпо. Дневното разрешително за деца е 5 евро, а за възрастни – 20 евро.

„За нас най-важна е рибата. Тя винаги е на първо място“, казва рибарят Матия Гривец.

Когато говорим за туризъм, важна е и кухнята. Един от ресторантите, които отделят специално внимание на сладководната риба, е „Нова Райнгла“, разположен непосредствено до езерата край Пресерие.

„Судак, който сме приготвили като тартар. Пъстърва, малко по-едра пъстърва, която сме мариновали и увили в нори. Към нея поднасяме пюре от грах, йогуртов сос и шафран“, казва Себастиан Можина, собственик на ресторант „Нова Райнгла“.

Гостите, които най-често са свикнали с пъстърва, за първи път опитват много от тези видове риби.

Наводненията и възстановяването след тях, намесите в речните корита и непроходимите прегради са нанесли сериозни щети върху рибните популации.

„Разбира се, осъзнаваме, че хората живеят по заливните територии и че реките трябва да бъдат регулирани. Нужно е да се защити животът и имуществото на хората. Но това може да бъде направено и по друг начин – по начин, който е по-благоприятен за рибите“, казва д-р Мирослав Жаберл, председател на Риболовната асоциация на Словения.

„Ако не се грижим за здравето на нашите води, можем да се сбогуваме с устойчивия и бутиков риболовен туризъм, а още по-важно – със здравето на цялата ни екосистема“, обобщава Теа Шентюрц.