Ремонтираната църква "Св. Константин и Елена" в Одрин днес отваря врати. Тя е възстановена с дарения и с половин милион евро отпуснати от държавата
Църквата "Св. Константин и Елена" е построена преди 150 години българи - бежанци от Тракия и Западна Македония.
През годините се разпада и руши, таванът и гредите падат, остават да стърчат две стени, разграбвана и опожарявана е.
Спасителната акция на храма започва през 2008 г. Приключва за няколко месеца.
"Това е една цялостна политика на българското правителство ние поставяме тези въпроси винаги пред всички наши съседи и партньори, защото това е един от знаците на новите отношения на Балканите.", обясни тогава премиерът Сергей Станишев.
Възстановяването струва на държавата половин милион евро, лични и фирмени дарения, дарения от одринската община.
След тежки преговори тракийските дружества издействаха разрешение от вселенския патриарх Вартоломей да се служи тук, той беше забранил, заради паметника на екзарх Антим Първи, когото гръцката църква смята за разколник.
Вселенският патриарх Вартоломей не е разрешил на владиката на Стара Загора – митрополит Киприан, да дойде да служи на празника на църквата днес, именно по тези исторически причини.
Христо Христов, уредник на църквата и преподавател в Тракийския университет, припомни, че в Одрин е имало голяма българска общност. Той припомни, че църквата „Св. Св. Константин и Елена” е възстановена с финансиране от Дирекция „Вероизповедания” към МС само за 6 месеца, за колкото е и построена.
„Строежът е започнал на 3 март 1869 г., и само за шест месеца църквата е построена. На 25 септември е първото откриване, тя е била митрополитската църква на град Одрин до 1913 г., когато българите напускат Беломорска Тракия. След това е безстопанствена и започва да се руши. През 2008 г. беше реставрирана и на 14 септември – Кръстовден, беше денят на откриването”, обясни Христо Христов.
Емил Велинов, директор на дирекция вероизповедания в МС, отбеляза, че сега в църквата вече може да служи български свещеник.
Българската държава има намерение да купи малка постройка в съседство с църквата и там да бъде настанен свещеник, който да служи в храма. До този момент църквата не е действаща, тя е само музей и се посещава от много българи.
