Статистиката показва, че все по-млади хора избират да сменят града с по-спокойно място. За 2021 година от градовете в селата са се заселили 32 000 души.
Масово се предпочитат села в близост до големите градове. Затова и най-голямото село в България е софийското Лозен, в което сега живеят над 6000 души.
„Последните данни на националната ни статистика какво показват, че селската, тоест, че градската миграция към селата, че почти настига и с всеки изминат момент, ще изпревари миграцията, която е от селата към градовете почти разликата е от няколко стотин души за последната година 2021г.“, заяви доц. Пламен Патарчанов - преподавател по социално-икономическа география, СУ "Св. Климент Охридски".
Възрастта на така наречените градски мигранти намалява.
„Вече има възраст от порядъка между 30 и 40 години, което вече показва, че това са хора в трудоспособна възраст с осъзнат избор с това избиране на руралната среда за живот не само за "спалня", както се казваше в миналото“, обясни Патарчанов.
В това число е и семейство Асенови, които избират да живеят в село Каменица, вместо в столицата.
„По стечение на обстоятелствата започнахме ремонт в нашето жилище в София, след което в един момент апартаментът стана негоден за живеене поради ремонта и дойдохме временно тук. Вече година и нещо още сме си на село“, казва Александър Асенов, който е художник.
Развиващата се дигитализацията на обществото позволява на много хора да работят от разстояние.
„Продължаваме да работим това, което си работихме и преди. Не сме си променили попрището. Аз съм архитект, а Александър е художник. Работата ни позволява да работим дистанционно, даже всъщност на него повече му помага, отколкото му пречи“, обясни Нина Асенова – архитект.
А вдъхновение за работата си получават от цялата атмосфера на самата местност.
„Хората, мястото, колкото повече опознавам региона, толкова повече ме привлича това място. А пък аз се изказвам с изкуството по мой различен начин, което просто си е моя начин, което може би е хубаво и е хубаво за мен, без да мога да говоря, защото дар-словото не ми е най-силната част“, казва Александър.
„Хубавото е, че където и да отидеш, това те зарежда. Аз лично като ми писне, си хващам кучето и се разхождам за час и с нови сили се връща да си довърша“, обясни Нина.
Както в градската джунгла, така и тук се срещат трудности и недостатъци.
„Къщата е много стара и си носи духа на Възрожденската архитектура, страхотна е, някога са били ансабълни, но с годините са паднали. Това е може би най-тъжното в селата, че много такива ансамбълни композиции и сгради са съсипани с времето“, обяснява архитектът.
За младите най-голямо притеснение остава образованието на децата
„Много хора смятат, че с деца е трудно на село, но самото възпитание е съвсем различно. Аз имам наблюдение над едни хора тук, които се занимават със земеделие. Те имат една малка принцеса, която може да скрие шапките на доста дечица“, казва Александър.
„Редица примери, които показват, че в този период семействата започват да чувстват необходимостта от градската среда, училища, които им дават по-добро обучение, допълни извънкласни дейности, които в руралната среда не могат да го получат, но те получават друго. Те получават досега до природата, връщат се към това, което голяма част от нашето поколение са загубили“, заяви доц. Патарчанов.
Потокът от млади, образовани хора в селата ще съживи изоставените селски райони. Тенденцията да се търси живот в екологична среда, каквато липсва в големите градове, ще се запази и в бъдеще, прогнозират експертите.
