Само 8 процента от изпълнителните директори на най-големите компании в Европейския съюз са жени. Тези данни изнесе еврокомисарят по равенството Хелена Дали на конференцията в София организирана от Дамски форум „Силата на разнообразието“.
„Исках да работя за хората, които под една или друга причина са били жертви на дискриминация, защото когато свободата на даден човек е ограничена заради пола, сексуалната ориентация или физическо увреждане, това за съжаление в някои държави членки все още води до изключване от обществения живот. Ние трябва да работим в посока интеграция, за да може всеки да разгърне пълния потенциал на възможностите си. Когато това се случи, няма само конкретния човек да се чувства пълноценен, а и самата икономика на държавата ще върви напред. Има близо 18 000 жени в ЕС, които са квалифицирани и обучени, които искат да работят и не могат, защото трябва да полагат грижи за някого – било то малки деца, за възрастни родители или близки с увреждания, които живеят заедно с тях. Всяка държава членка трябва да създаде необходимите структури, за да може семействата да се справят както с личния си живот и грижата за близките си, така и в професионален план“, каза пред bTV Хелена Дали.
- Като държава членка къде се намира България на картата според вас – като работна сила, като качество на работа?
- Като става дума за условията за равнопоставеност, имаме още работа с България. Но когато става въпрос за женските квоти на пазара на труда – тук имате подобрение и много се радвам, че мога да видя този напредък. Това е и социален, и икономически напредък. Социален е, защото независимостта на жените, финансовата им независимост, е много важна не само заради плюсовете да можеш да бъдеш финансово независим, но също и поради други фактори. Забелязвам, че финансовата независимост е свързана с насилието срещу жените и домашното насилие. Имам предвид, че когато една жена е финансово независима, то за нея е много по-лесно да се изнесе и да прекрати токсична връзка. Ако разчита на насилника, много по-трудно е за нея да си тръгне. Ние също така работим и над заличаването на разликата в заплащането между половете. Това от своя страна ще доведе и до адресирането на проблема с разликата в пенсиите, който дори е още по-голяма и причината за това е, че жените работят по-малко, в смисъла на това, че от тях се очаква да понасят цялата тежест на грижи и задължения за семействата им. И така се получава – те работят по-малко и съответно внасят по-малки вноски, а накрая пенсиите им са по-ниски.
- Кой тук трябва да поеме по-голяма отговорност – самото общество или институциите?
- Правителството трябва да осигури тези необходими структури - детегледачките да бъдат по-достъпни, услугите за болногледачите също. Да се осигури баланс между работа и личен живот. В частния сектор да има гъвкавост в работното време. Тази сутрин чух, че някои компании предлагат работа за семейства с малки деца - два пъти седмично и то дистанционно.
„Посланието ми е следното – ръководителите на компании трябва да окуражават служителите си. Разбира се, компаниите имат нужда от квалифицирани кадри, талантливи, такива, които желаят дадената работа, но също и да не избягват да вземат на работа жени на определена възраст, защото трябва да се има предвид и житейския опит, да споделят мислите и мъдростта си в процеса на работа – всичко това е изключително важно“, подчерта еврокомисарят по равенството Хелена Дали.
