Хижарството вече е професия след решение на Български туристически съюз и Министерството на туризма. Как се стигна до това решение и какви истории пази хижа „Червената шапчица“?

Петър Велков започва да ремонтира хижа „Червената шапчица" преди 5 години. За хижар се определя от две.

„Проблемите са много, но са малки. И няма нито един от тях, който да няма решение. Има огромна разлика между това дали може да си паркираш колата по разчистения асфалтов път пред хижата или да вървиш 4 часа, за да си вземеш чувал с брашно“, казва Петър.

 

За него предизвикателствата пред хижаря днес не са толкова свързани с хижата, колкото с живота около нея.

„Един от основните проблеми, които в момента се опитваме да разрешим в Природен парк „Витоша“ е изхвърлянето на боклука от планината. И тук по-малкият проблем е обясняването на хората: защо няма кошче за боклук пред хижата. Моят любим голям проблем е така да се каже „Любовта на хората към природата“. Да си вземем едни колонки и да идем някъде да си разпънем палатките и да вдигаме врява, ние застрашаваме живота на дивеча в района“, казва Петър.

За хижарското насилие той казва, че не желае да сочи с пръст нито почиващите, нито насилниците. „Идеята е, че ето такива случки започват да популяризират идеята, че някъде там има едни хижари и тяхната дейност на практика не се регулира“, казва той.

Според Петър именно тези събития наложиха промяна в туристическия бранш. С началото на тази година, хижарството беше обявено официално за професия.

„Става дума за едни десетки и може би стотици хора, които са били в планината и ние няма как да ги свалим и да им кажем, че не могат да се върнат, докато не завършат един курс. Конкретни изисквания към този момент няма. В момента единственото, което има е един код по националния класификатор на професиите и длъжностите, който дори не е кой знае какво ново“, казва Петър.

Любопитен е начинът, по който Министерство на туризма и Българският турситически съюз стигат до това решение. „Те викаха хижари един по един да ни разпитват: „Какво точно прави хижаря?“ Което е изненада. Защото, ако вие не знаете, ние ли да знаем. Това, което се получава накрая е една сбирщина от много длъжности и излиза, че един човек, трябва да смени много длъжности и да мине години обучение, за да покрие всичко това. Което на мен лично ми се вижда малко невъзможно“, смята Петър.

Преди да бъде професия обаче, хижарството за Петър Велков е призвание. „Аз ценя човещинката у хората. Аз съм отгледан в къща с двор на неасфалтирана улица, мен не ме влече да стоя в кутийка, не мога да живея в апартамент. Хижата, поне моята хижа, освен начин на препитание и дом, всъщност е една кауза, свързана с любовта към планината. Тук няма групи туристи от по 20 души с големи раници, туризмът на Витоша няма нищо общо с туризма на другите планини. От там нататък, всякакви хора, включително стигаме до празнични поводи, сватби. Случвало се е цяла група пънкари, които още от обяд, следобяд бяха на такъв градус, че бяха резервирали цялата хижа за вечерта и аз им казах: „Съжалявам много, но в състоянието, в което сте, няма как да ви оставя да спите в хижата“, спомня си Петър.

Към своята вече официална професия, Петър Велков гледа с оптимизъм. „Лека полека се забелязва промяна в туризма и лека полека все повече млади хора обръщат поглед към планината. И това ми дава надежда, че все повече съвестни хора ще се качат в планината и все повече отговорни хора“, казва той.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!