Международната общност очаква възмездие по случая Буча и в момента се събират доказателства за военните престъпления там.
„Танкът там зад мен започна да стреля. Две седмици живяхме в мазетата. Имахме храна, но нямаше ток, нямаше газ, нищо. Слагахме съдовете с водата над свещите, за да я стоплим. Бутилките слагахме до телата си, за да държим водата топла. Спяхме си с ботушите, за да не ни е студено“, казва Василий от Буча.
Континентът е Европа, годината 2022 г., мястото - Буча. Град на 27 км от Киев, на 18 часа път с кола от София.
„На цивилно население не можеш да посягаш. При никакви обстоятелства, независимо от каузите на войната“, обясни доц. д-р Ива Пушкарова, преподавател по наказателно и межд. право.
Светът обърна поглед към Буча след изтеглянето на руските войски от покрайнините на Киев. Международната общност обвинява руската армия в избиване на мирното население. Доказателствата все още се събират. Според доц. д-р Пушкарова може да се открият повече от едно престъпления.
„Това би могло да бъде престъпление против човечеството, няколко възможни хипотези, би могло да бъде военно престъпление. Когато ние казваме геноцид, възможно е да е геноцид, но не само. Ако си посегнал, за да плашиш и за да всяваш смут и страх у хората, както местни, така и света, това е елемент на престъплението тероризъм“, обясни тя.
По всички тези престъпления, Русия може да бъде съдена от няколко институции.
„Международният наказателен съд, съдилища в Украйна и в Русия, в други държави, които са страни по Римския статут“, поясни експертът.
Римският статут е договор, който установява Международния наказателен съд в Хага, както и четирите вида международни престъпления. Според него те са: геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и престъпление агресия.
„Това, че Русия не е признала Римския статут и не съдейства на този етап, не е пречка физическо лице - извършител на международни престъпления, да бъде заловено и съдено. В международния наказателен съд това е възможно, възможно е в самата Русия“, каза доц. д-р Ива Пушкарова.
Най-тежкото наказание на Международния наказателен съд в Хага е доживотен затвор за извършителя на престъплението. Подобен беше случаят на Босненския лидер Ратко Младич, осъден обаче от Международния трибунал за бивша Югославия.
„Това са две събития, които са много отдалечени във времето. В Сребреница бяха нужни години, за да бъдат доказани. В бивша Югославия, това са хора, които по-скоро се познаваха. Това са хора, които много отдавна живеят заедно и в един момент казват, не, ние не искаме да живеем заедно. А тук е нещо хибридно, нещо, което е докарано от Азия и приложено в европейска среда“, коментира проф. Владимир Чуков.
Той е международен анализатор и един от най-авторитетните арабисти у нас.
Според него редовна армия е избивала цивилни в Буча.
„Тази 64-та мотострелкова бригада, която е била в Буча. Аз си направих труда да направя един анализ. Бяха изкарани над 500 имена. Това е една част от далечния изток от Хабаровск, няма нито един представител от голям град, от Москва, Санкт Петербург, от Екатеринбург. Всичките са от много далечни места. Някъде около 20% са от Башкурдистан, Дагистан и чеченци. Второто нещо, което много ме порази. Около 30%, а може би повече, реално не са военни. Това са вътрешни войски и, забележете, милиционери. Т.е. хора, които нямат отношение към самите бойни действия, а в преследването на населението“, обясни експертът.
Според правото, войната в Украйна се води по различен от останалите начин.
„Видяхте една глава от скрап, вие видяхте граждански обекти. Може ли някой да отрече труповете по земята“, заяви проф. Чуков.
„Тя е пример за агресивна война, защото тя се води със завоевателни цели. В света, в който ние живеем, всяка държава, на чиято територия се намира извършител на такова престъпление е компетентна да го съди. Буквално напланетата Земя няма къде да се укриеш“, каза Пушкарова.
