Лекарят станал свидетел на катастрофата на АМ "Тракия" и първи помогнал на ранените деца говори пред bTV. Измина близо седмица, откакто сръбски автобус, пълен с деца, се обърна на автомагистрала „Тракия“. По случайност д-р Христо Стефанов шофира непосредствено зад него. Заради шока от преживяното лекарят не искаше публичност за постъпката си.
Сега Габриела Андреева ни среща с него:
36-годишният Христо Стефанов завършва медицина в България. От 10 години живее в Норвегия, където специализира и работи като лекар. Вечерта на 14 август се прибира от морето, заедно с половинката си и още двама приятели, когато се оказват неволни свидетели на обръщането на сръбския автобус, пълен с деца.
“Вече се смрачаваше към 20:00 часа, карахме по магистралата и пред нас видяхме един автобус, който както караше в права посока, в рамките на няколко секунди, излезе от пътя, преобърна се и влезе в канавката. Ние бяхме втора кола, реално това се случи на 10-15 метра пред нас. Разбира се, веднага отбихме в аварийна лента, аз излязох от колата и се затичах към автобуса, за да мога да помогна на хората. Бях подготвен за всичко, но беше ужасяваща гледка. Просто не знаех какво да очаквам. Имаше хора, които бяха изпадали от автобуса – дечицата, които бяха на най-задните седалки. Беше доста тежка картина, много хора с кръв по лицето, по крайниците разкъсно-контузни рани, крещящи, в шок от случилото се”, разказа д-р Стефанов.
По думите му първите линейките идват след около 20 минути. Преди тях пристигат екипи на полицията и пожарната, които отцепват района.
“Исках да проверя дали има някой, който е заклещен. Първото, което направих е да вляза в автобуса отдолу, той беше обърнат на дясната си страна. Влязох през десния прозорец, за да мога да помогна на хората, които бяха все още вътре и не могат да излязат, защото аз не знаех дали автобусът например няма опасност да се запали. Исках всички бързо да излязат навън. Имаше деца и родители, които се движеха самостоятелно, без помощ. Реално имаше една бременна жена, която беше на левите седалки и все още беше с колан. Беше невредима. Просто носете си коланите както в автобусите, така и на задните седалки в колите, те помагат и спасяват животи”, заяви той.
Първото нещо, което прави е да отдели хората в критично състояние от тези с леки наранявания.
“Обикновено хората, които най-много викат, те са стабилните. Моята задача беше да намеря хората, които лежат безмълвно на земята, защото те са онези, които най-много имат нужда от помощ. Имаше няколко човека с тежки наранявания – две деца и двама възрастни. Дечицата бяха приоритет, имаше едно дете, което не беше контактно, имаше и едно дете с тежки счупвания. Най-важната информация за мен беше медицинската, да ги стабилизирам, докато дойдат линейките и ги извозят до болниците”, обясни д-р Стефанов.
Лекарят и останалите от колата остават на място с часове, докато се уверят, че всички са в безопасност.
“Имаше много коли, които спряха да помагат. Всички, колкото можаха помогнаха, било то с вода, с дрехи, имаше деца, които трепереха, било то с това да бъдат близо до пострадалите”, каза той.
Младият лекар не се чувства герой, но е щастлив, че е успял да помогне.
