Въздействащи фотографии запечатват последните хора на опустяващи български села. Те са дело на фотограф любител.
Това са нашите майки и бащи. Така живеят. Някои от тях сами.
„Във всяко едно лице аз виждам моята баба, която много се грижеше за мен, прекарвала съм лятото при нея и това ми липсва. Затова снимам възрастни хора”, споделя фотографката.
Емилия Маслинкова е любител фотограф. От 10 години обикаля българските села и снима ежедневието на възрастните хора.
Баба Василка от село Очуша например има нелека съдба. Надживяла е двама съпрузи и един син. Дълги години прекарала съвсем сама в почти празното село Очуша. Днес и в нейната къща вече няма никого.
Емилия винаги се връща в селата, които е посетила. Не винаги хората от фотографиите й обаче са там, за да я посрещнат отново.
И докато на местата, които младата фотографка е посетила живеят все още по двама или трима, село Дядовци е само едно от стотиците напълно обезлюдени български села.
Емилия мечтае, когато се връща при своите герои, те все още да са там и все още да имат повод за усмивка.
