Тази седмица седмокласниците се явиха на матурите по Български език и литература и математика. Във втората част на матурата по български език учениците писаха по разказа „Изборът“ на писателката и поетеса Кристин Димитрова.

„По-добре е да сме си такива, каквито знаем отвътре, че сме, защото маската ще падне. Предполагам, че избор на хората е дали да търсят препитание в чужбина или да останат в България. Преди дни бях в Копривщица, но ме порази колко малко хора има там. Всяка къща е на някого. Човек вижда процъфтяващ възрожденски град, но нямаше жива душа там. Снимките ми са празни. Хората търсят препитание“, каза в „Тази събота“ Димитрова.

Писателката споделя, че е имало момент, когато е имала възможност да остане на друго място.

„Дадох си сметка, че животът ми не е толкова дълъг, за да го прекарам сред хора, които не познавам. Тук са приятелите ми. Това е мястото, което познаваме. У дома и стените помагат. Въпросът е стените дали ни помагат много, или просто са ни стени? България има стъклен таван. Човек, който се издига, може да се натъкне на структури, които от един етап нагоре могат да не го допуснат“, обясни тя.

„Нещата трябва да бъдат честни. Съдът да работи и да има справедливост. Мисля, че България е доста спокойна страна. Защо ни трябва Швейцария? Ние сме много по-стара държава“, подчерта Кристин Димитрова.

„Поуката е - ако искаш да имаш истински приятели, трябва да си истински с тях. Рано или късно ти се налага да се върнеш там, откъдето си тръгнал. Имаше много недоволни по форумите, защото „Кристин Димитрова била жива, а разказите трябвало да се дават от класици. Щом е жива – не е класик“. Извинявам се, че съм жива, това е временно. Второто е, че не можеш точно да отидеш при Иван Вазов и да му поръчаш разказ за седмокласници. Тези разкази имат определен формат. Трябва да са между 550 и 600 думи. Трябва да има пряка реч, трябва да има герои и случка, които децата да преразкажат. Разказът беше поръчан от МОН. Опитах се да спазя критериите. Работихме с хората“.

„Колкото пъти сме избрали истината, приятелството и добротата, толкова пъти сме били по-добри“, подчерта поетесата.

„Като ходех на родителски срещи, се връщах препотена“, споделя Димитрова, която е отгледала две деца.

Снимка: bTV

„Вълнението ми се излизваше във викове. „Синът ви не учи, синът ви спи в час. Синът ви бяха по чиновете“ – какво да го направя. Изкарвах второ училище покрай родителските срещи, така ми се караха“, обясни тя относно сина си – поетът и певец Константин Трендафилов, популярен и като Папи Ханс.

„Аз не знаех накъде ще се насочи. Най-доброто, което можем да направим за децата си, е да ги подкрепяме, когато говорят, да ги чуваме и да бъдем с тях в трудните моменти, както и да не сме този застрашителен фактор, който си е наумил какви ще станат в живота някога. По едно време пращах Константин на уроци по математика. Той ми обясняваше, че е инвалид по тази част. Разбира се, че съм горда майка и с Константин, и с дъщеря ми, която има три деца. И горда баба съм“, каза още Кристин Димитрова.

Продължи да четеш