"В повечето случаи в миналото, когато премиер е заемал поста и на външен министър, забелязваме интелигентни лица. Практиката да се съвместяват двата поста е достатъчно разпространена, че да не се превръща днес в някакъв куриоз. Не е прецедент. Колкото повече хора се възмущават, че и в момента България има един премиер, който съвместява двата поста, просто не познават историята си."
Това каза в предаването „Тази събота и неделя“ историкът проф. Петър Стоянович. По думите му хората, съвместявали и двата поста, са били добре подготвени, най-често в Западни университети.
"Между 19-и и 20-и век причините да се случва това съвместяване са много. Имаме много дълги периоди, в които премиерът е бил и външен министър, като например цялата Световна война. И все пак няма пряка връзка между успешността на една политика и дали министър председателя съвместява двата поста", добави Стоянович.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Според него външната политика днес става част от блок, от една цяла световна тенденция.
"Възможността външната политика да има тежестта, която е имала 120 години по-рано, е невъзможна. На дневен ред са все по-привидно малки теми", подчерта професорът.
"В България има един голям проблем с това кой какъв е. Още от създаването на българските партии, всеки се назовава по определен начин, но доколко в реалната дейност на партията има например класически консерватизъм? В България класически консерватизъм никога не е имало, истинска консервативна партия няма, няма класически консервативен избирател", допълни той.
Стоянович подчерта като голям проблем фактът, че все "по-прости и неподготвени хора влизат в публичния живот".
Качеството на хората, които влизат и стават лице на държавата, стават все по-калпави. Ние вместо да вдигаме нивото с хубаво кафе, ние предлагаме все повече и повече втора цедка", каза историкът.