"В повечето случаи в миналото, когато премиер е заемал поста и на външен министър, забелязваме интелигентни лица. Практиката да се съвместяват двата поста е достатъчно разпространена, че да не се превръща днес в някакъв куриоз. Не е прецедент. Колкото повече хора се възмущават, че и в момента България има един премиер, който съвместява двата поста, просто не познават историята си."

Това каза в предаването „Тази събота и неделя“ историкът проф. Петър Стоянович. По думите му хората, съвместявали и двата поста, са били добре подготвени, най-често в Западни университети.

"Между 19-и и 20-и век причините да се случва това съвместяване са много. Имаме много дълги периоди, в които премиерът е бил и външен министър, като например цялата Световна война. И все пак няма пряка връзка между успешността на една политика и дали министър председателя съвместява двата поста", добави Стоянович. 

Според него външната политика днес става част от блок, от една цяла световна тенденция. 

"Възможността външната политика да има тежестта, която е имала 120 години по-рано, е невъзможна. На дневен ред са все по-привидно малки теми", подчерта професорът.

"В България има един голям проблем с това кой какъв е. Още от създаването на българските партии, всеки се назовава по определен начин, но доколко в реалната дейност на партията има например класически консерватизъм? В България класически консерватизъм никога не е имало, истинска консервативна партия няма, няма класически консервативен избирател", допълни той.

Стоянович подчерта като голям проблем фактът, че все "по-прости и неподготвени хора влизат в публичния живот".

Качеството на хората, които влизат и стават лице на държавата, стават все по-калпави. Ние вместо да вдигаме нивото с хубаво кафе, ние предлагаме все повече и повече втора цедка", каза историкът.