Националният археологически институт с музей, част от структурата на Българската академия на науките, пази едни от най-ценните артефакти по българските земи. Сградата му носи в себе си повече от пет века история.
Построена като джамия в края на XV век, след Освобождението тя получава нов живот и се превръща в едно от първите духовни средища на свободна България.
Именно в него след Освобождението се помещават първата библиотека, първият музей и първата държавна печатница на новата българска държава.
„Всъщност тогава, първоначално временно, както знаем много често в България, временните неща са най-трайни. Първоначално временно сградата е предоставена на новосформираната, непосредствено след Освобождението, така наречена публична библиотека, към която е сформирана и музейна сбирка, публична библиотека, която много скоро след това дава основите на Народната библиотека“, казва доц. Камен Бояджиев, ръководител на отдел „Експозиции“.
След Руско-турската война София все още няма достатъчно обществени сгради. А Старата джамия се оказва едно от малкото места, които в този момент могат да съберат зараждащата се културна и просветна дейност на младата държава.
„Тази сграда е преградена с вътрешни, нетрайни дървени стени на четири помещения, според информацията, която имаме. Най-голямото е било всъщност читалнята на библиотеката. В останалите помещения се съхраняват книгите, офисите, включително офисът на държавната печатница, която също първоначално се помещава в тази сграда. Самите машини са в дървени пристройки непосредствено до нея. Тук започват да постъпват и първите експонати, свързани с културно-историческото наследство на българските земи“, посочва доц. Бояджиев.
Само за няколко години мястото се превръща в център на българската култура, но не може да продължи да функционира като библиотека.
„Още първите директори на библиотеката, след това и на музея, постоянно пишат доклади, с които коментират, че сградата е крайно неподходяща за тези цели, поради влага, поради задушливост, както те се изразяват, и редица други проблеми, особено пък за книгите и хартията“, казва доц. Камен Бояджиев.
По думите му с указ на княз Фердинанд музейната сбирка към библиотеката е конституирана като Народен музей, който по това време обединява може би всички основни музеи, които познаваме.
„Културно-просветната дейност в България реално започва от тази сграда“, посочва още той.
Фондовете на библиотеката се запълват основно с дарения.
„От по-заможни българи, от учители, от свещеници по места. И Народната библиотека, и музеят в голяма степен в началото започват да попълват своите фондове именно от дарения на ентусиасти и по-заможни българи“, казва доц. Бояджиев.
Днес Националният археологически музей пази едни от най-ценните свидетелства за цивилизациите по българските земи. От най-ранните следи от човешко присъствие в Европа до богатството на траките, величието на Първото и Второто българско царство и историята на българската писменост.
„Не може да пропуснем Вълчитрънското златно съкровище, което е най-ранното тракийско съкровище, което познаваме. Бронзовата глава на Севт III, която е единствената портретна глава на тракийски владетел, която до момента е позната. Находки от втората българска столица, Велики Преслав, включително най-старата българска икона, керамичната икона на свети Теодор, прословутата бронзова розета от Плиска и много, много други“, посочва доц. Бояджиев.
Именно тук се пазят и първите свидетелства за писменост по нашите земи. От загадъчните знаци на Карановския печат до първите надписи на кирилица.
„И най-ранната писменост можем да кажем, че се съхранява при нас. Така известният Карановски печат, който е още от времето на каменно-медната епоха или пето хилядолетие преди Христа, който заедно с плочката от Градешница е така известен и сред специалисти, и сред любители, заради врязаните върху него знаци, които според някои от интерпретациите може би предават определена информация“, казва той.
„Като преминем през единствения експонат, свързан с тракийската писменост, а именно пръстена от Езерово, и стигнем до някои от най-ранните паметници, свързани със съвременната ни писменост, с кирилицата и с глаголицата, включително най-ранния надпис на кирилица — надгробна плоча от Преслав“, допълва доц. Бояджиев.
Днес музеят продължава да напомня кои сме и откъде тръгваме.
„За съжаление, трудно бих отговорил изцяло позитивно на този въпрос. И за да не трябва непременно да се извиняваме винаги и с държавните институции, и въобще на ниво всички ние като народ, като начин, по който възпитаваме децата си и поколенията след нас, мисля, че все още имаме много, много от какво да се учим“, коментира доц. Бояджиев.
В същата сграда, в която са положени основите на просветата, културата и паметта на свободна България, и до ден днешен продължава да се пази историята.
