Пътят на Самуил от Гърция до България: София и Атина сключиха междудържавно споразумение

София и Атина сключиха междудържавно споразумение за завръщането на предполагаемите останки на Самуил в границите на днешна България. Освен тях страната ни ще получи и останките на неговите преки наследници – Гаврил Радомир, Иван Владислав и неговия зет Иван Владимир.

Преди костите да бъдат положени в саркофага, минават дълги години на тежка дипломация. Споровете между България и Гърция за придобиването на останките започват от т.нар. зрял социализъм до ден днешен.

Получаваме ги, но при условие – срещу останките на Самуил да върнем реликви, писания и църковна утвар, които Богдан Филов и други археолози носят от Гърция в България през Първата световна война. От гръцките манастири са отнесени над 907 ръкописа и реликви, от които връщаме 48 предмета.

В най-кървавите години от залеза на Първото българско царство цар Самуил до последно отстоява тогавашните ни граници. Те са се простирали до днешните Румъния, Сърбия, Черна гора, Северна Македония, Албания, Унгария, Босна и Херцеговина, Гърция.

„Той бил войнствен човек, който никога не знаел покой.“

Напрежението между Българското царство и Империята нараства, а връхна точка е битката при село Ключ от 1014 година, при която император Василий II пленява българските войници. Раненият Самуил е спасен от сина си в Прилеп, след което е отведен в Преспа.

Именно там губи живота си след гледката на ослепената си от Българоубиеца войска.

955 години след смъртта на Самуил гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос прави разкопки в базиликата „Свети Ахил“ на едноименния остров в Преспанското езеро. Там, през 1969 г., открива четири богати погребения, три от които ограбени още в Средновековието.

„Беше студено и трябваше да приключваме и малкото разкопки, които бяхме направили. Трябваше веднага да отстраним пръстта, да освободим находката и така беше открит саркофагът, за който по-късно се установи, че е на цар Самуил“, разказва проф. Николаос Муцопулос.

Антропологичните изследвания на костите показват, че мъжът е бил висок около 1,60 метра и е починал на приблизително 70 години. Приема се, че това са останките на Самуил, защото лявата лакътна кост е била счупена – вероятно заради травма от битката при Сперхей.

„Надвесен над саркофага с помощта на едно скеле установих, че скелетът е оцветен в пурпурен цвят. Пурпурът е тъкан, която само царското семейство е имало право да носи“, казва проф. Николаос Муцопулос.

Гербът от пурпурния плащ, който проф. Муцопулос намира, е изобразен и на капака за саркофага за костите на Самуил. Изработването му започва на 25 септември и се действа денонощно, за да се изработи.

„Доста сложно е това, защото по принцип машините работят, но понякога има токови удари, машината връща отново и никога не знаем за колко часа можем да свършим дадено изделие“, казва Надежда Ключкова, каменоделец.

Саркофагът за костите на Самуил се изработва от бял мрамор, като цената му остава конфиденциална.

„Информирана съм, че това е така нареченият секретен фонд. Просто това са, нека ги наричам, военни трофеи, които по различни пътища са стигнали до българските музеи“, казва доц. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей.

Директорът на Националния исторически музей разказва, че той е ангажиран с междудържавния обмен от повече от месец.

„Нашата задача беше всичко това да бъде проверено, да не дадем предмети, които пък са с произход от България и имат значение за българската история. Възможно е нещо да не е довършено като процедура, като ритуал или като надпис. Възможно е след това самите анализи да покажат някои по-изненадващи резултати“, посочва доц. д-р Бони Петрунова.

Всички останки са намерени на остров Свети Ахил. След като костите окончателно бъдат върнати у нас, ще последват нови антропологични анализи.