Руска Стоименова е легендарен глас от Югозападна България, първи солист на ансамбъл "Пирин". За бягството от родното село, световните сцени и вярата във възкресението тя разказва повече в поредицата "Големите гласове на народа".

Руска Стоименова се ражда в семейство от шест сестри през 1938 г. в село Марулево, Благоевградско. Своята професионална кариера като първата солистка на ансамбъл "Пирин" започва едва на 15 години. Под ръководството на легендарния проф. Кирил Стефанов ансамбълът покорява публиката от "Карнеги хол" и зала "Чайковски", а Руска печели аплодисменти и награди в над 50 страни, сред които Италия, Австралия, Япония, Судан. 

Отива на конкурса в ансамбъла, като изминава 8 км пеша до крада, криейки се от семейството си. До голямата сцена стига по труден път, с денонощни репетиции.

"Ние сме репетирали и през нощта някога. Моите деца са останали само да се гледат, да се отглеждат, голямата отглежда малката, същевременно е и студентка. Моята малка дъщеря винаги качваше температура преди аз да тръгна и в един момент, ще ми простите, аз си взимам довиждане с нея, тя лежи и казва: "Мамо, не можеш ли да се разболееш и да не пътуваш?" Ние бяхме тези, които тръгнахме да пробиваме Желязната завеса, както я наричаха", разказва Руска Стоименова.

"България ни заобича нас много и ние нея. Просто я опознахме, опознахме нейната география, нейните ценности. Хората, толкова много ни обикнаха и ние тях, че през пловдивското поле оставиха копачите и излизаха на пътя. Заставаха пред нас, пред камиона и докато не почнехме да им пеем някоя песен, да им изиграем хоро, не ни пуснаха. Беше толкова вълнуващо", спомня си певицата.

Руска Стоименова споделя, че е минала през много изкушения, видяла е много бедност, нищета, но с нищо не би заменила България. 

"Нямам право да не съм щастлива, защото това съдържание, което съм събирала толкова години в живота си, преминала през толкова много хубави и трудни неща. Не мисля, че не съм щастлив човек, защото съм осъществила твърде много неща. Една голяма част от духовното съдържание, което съм събрала от света, от моите комуникации с живота въобще с хората, аз съм го претворила в музика, в книги и в любов към хората", казва още Руска Стоименова. 

За нея възкресението е велика божия мисъл и тя фигурира във всичко земно - в културата, в изкуството и в духа.

"Възкресението на духа във всеки един от нас в една градивна, светлинна форма е задължително в днешно време", е нейното великденско празнично послание.