Когато съдбата ти поставя непреодолимо препятствие и го надскочиш три пъти по-високо от очакваното. Това е историята на параолимпийския атлет Давиде Морана, който губи четирите си крайника след заболяване. Житейският му път е поанта за силата на духа и любовта към живота такъв, какъвто ти е отреден.

Животът на Давиде се преобръща през 2018 г., когато бактериален менингит атакува тялото му и той изпада в кома. На лекарите им се налага да ампутират ръцете и краката му, за да го спасят. Следват редица операции за присаждане на кожа, рехабилитация и дълъг процес, в който се учи да ходи и да движи ръцете си отново - с помощта на протези.

Чудесата идват при най-смелите, възстановявате се от инфекцията и започвате рехабилитация веднага след това. Кой беше най-трудният период по дългия път към това да се научите да ходите отново?

Най-трудното не беше болката от операциите, болката от ампутациите, времето прекарано в болницата, рехабилитацията с протезите.  А фактът да съм зависим от другите и да не мога върша сам нещата, да се превърна отново в едно малко дете. Аз се разболях от менингит на 24 години. До тогава бях самостоятелен и независим човек. След менингита тази самостоятелност изчезна и това беше огромен стрес, който породи в мен много съмнения и огромна тревога. Мисля, че именно тази трудност ми вдъхна сили и ме подтикна да продължа напред с обновена енергия, да овладея нещата, да овладея ползването на протезите и отново да стана самостоятелен и независим човек.

За Давиде светът на уврежданията е безкрайно широк и той трябва да бъде разбран. Има хиляди различни форми на увреждания, които засягат не само двигателните способности на хората, но и тяхното умствено развитие и техните сетива.

„Обикновено хората проявяват разбиране - дори понякога прекаляват. На мен, например, не ми харесва, когато някой върши нещо вместо мен. Трябва аз да поискам помощта им. Помощ искат не слабите, а силните. Няма нищо лошо човек да поиска помощ когато има нужда от такава, но трябва човекът с увреждания да я поиска, защото ако той върши нещата малко по-бавно това не означава, че е неспособен, а че му е необходимо повече време, за да извърши определено действие. Хората все още не разбират това“, добави параолимпиецът.

„Гледат през призмата на съжалението - "Ах, горкичкият, какъв лош късмет!". Не, това не е лош късмет. Лош късмет щеше да е ако бях умрял от менингит. Лош късмет имат всички онези деца, които страдат след земетресението в Турция, останали без дом, без родители. Това е нещастие. Моето не е. Аз оцелях. Аз съм пълноценен, самостоятелен човек, макар и с увреждане“, заяви Давиде.

Той се е посветил на каузата да защитава идеята протезите да бъдат осигурявани на всеки нуждаещ се от опората им.

„Те трябва да са евтини и достъпни за всички, защото ако си изгубил един крайник, това не е станало, защото ти си решил така. Животът е решил вместо теб - да живееш без една ръка или без крака. Но с това твоят живот не свършва, а започва отново“, смята той.

Днес Давиде е посланик на Испанската асоциация срещу менингита. Всяка година най-малко 1,2 милиона души по света се борят с инфекцията, а един от 10 от тях губи борбата с нея.

„Голямата цел, която си поставяме със Световната здравна организация, е да изкореним болестта до 2030 г. чрез програми за развитие на ваксинацията. Целта изисква много усилия, но ние ще я постигнем, не се съмнявам в това“, заяви Давиде.

И преди, и след ужасяващата диагноза ежедневието на Давиде е посветено на магията на спорта.

Освен пример за вдъхновение за стотици хора по света, вие също сте и посланик на адаптираната атлетика. През последните няколко години сте посветили живота си на тренировките и спортната дисциплина. 

Имам щастието да работя нещо, което много ми харесва. От спорта черпя сили, за да продължа живота си, въпреки трудното ми състояние на човек с четири ампутирани крайника. Аз съм параолимпийски атлет, състезател съм в адаптираната атлетика. Дисциплините, които практикувам, са бягане на сто и на четиристотин метра. В момента се подготвям за Световното първенство в Париж през юли.

Как минава един ваш ден?

Всеки ден, от понеделник до събота, тренирам средно 3-4 часа. Програмата ми е много взискателна, но това е нещо, което обичам да правя и за което трябва да съм благодарен всеки ден, защото не всички могат като мен да водят такъв начин на живот. Аз имам късмета да мога да върша всичко това. Това е моят стил на живот.

Давиде Морана е пример за онези чудеса, които идват при най-смелите, чиято златна нишка на съдбата е преплетена със сива прежда и само волният полет на духа може да ги освободи от примката. А думата, с която описва живота си, е воля.

Какво искате да кажете на хората тук, в България, които продължават да се радват на живота с помощта на протези?

Да не се предават. Макар да е труден, животът им не е невъзможен.  Човешкото тяло  или по-точно човекът е машина за учене и адаптиране. Какво ще рече това? Че сме създадени, за да се адаптираме към всякакви промени. Когато трябва да се приспособиш към нещо началото винаги е трудно, винаги е болезнено, но идва един момент, в който, ако постоянстваш, ако приемеш състоянието си, ако приемеш живота си и себе си като личност и ако приемеш това, което ти е отредено да преживееш, идва един момент, в който болката изчезва, престава да ти е трудно да ходиш или да си слагаш протезата или да вършиш нещата от ежедневието.

Ако трябва да опишете живота си с една дума – каква би била тя?

Воля. Това е най-силното, което нося в себе си – в главата и в тялото си. Никога не се предавам. Волята винаги надмогва болката, страданието и отрицателните емоции. Не приемайте трудностите на съдбата си за трагедия, а за предимство. Протезите трябва да бъдат предимство за нашата личност. Щом аз съм постигнал това, всеки българин, претърпял ампутация, също може да го постигне.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement